– Отнемам ти от времето, нали? Извинявай... Ами, хайде де, хайде; ако не занесем тези разпечатки до края на Моста, ония нехранимайковци от екипа ми пак ще са се пръснали по баровете, помни ми думите, и така още една смяна ще отиде на вятъра. – Рийз се поколеба и след като направи няколко крачки, Сипс се обърна. – По Кокалите, момче, да не би да си толкова глух, колкото си и глупав?
Рийз усети, че устата му сама заговори.
– Аз... искате да занеса тези неща на Моста ли?
– Не бе, разбира се, че не – каза задъхано Сипс. – Искам да хукнеш към периферията и да ги изхвърлиш през нея, какво друго... Ох, от любов към... хайде, хайде!
И той потегли отново.
Рийз остана неподвижен половин минута.
Моста...!
След което хукна подир Сипс към сърцето, на Рафт.
Градът на Рафт беше с проста структура. Гледан отгоре – без покриващата го дървесна повърхност — той изглеждаше като поредица от концентрични окръжности.
Най-външната от тях, тази, която беше най-близо до периферията, беше доста празна, сякаш подпряна на внушителните фигури на машините за провизии. Вътре в нея имаше множество складови и индустриални постройки – шумно и задимено място. Следваха жилищните райони, групички от малки колиби от дърво и метал. Постепенно Рийз беше разбрал, че гражданите с по-ниско социално положение обитаваха районите, по-близки до индустриалната зона. В рамките на жилищната зона се намираше малък квартал, който беше приютил най-разнообразни специализирани сгради: център за обучение, една обща болница, както и лабораториите на класата на Учените, където живееше и работеше Рийз. И най-накрая, най-вътрешният диск на Рафт – в който на Рийз преди това не му бяха разрешавали да ходи – беше запазената зона на офицерите.
А в центъра, в самото сърце на Рафт, беше вкоренен блестящият цилиндър, който Рийз бе забелязал при първоначалното си пристигане тук.
Моста... И сега, може би, щяха да му разрешат да влезе в него.
Колибите на офицерите бяха по-обширни и по-добре обзаведени от тези на обикновения персонал; Рийз се взираше с определено страхопочитание във вратите от резбовано дърво и закритите със завеси прозорци. Тук не можеха да се видят припкащи дечица, нито пък запотени работници; Сипс смени бързата си походка с малко по-умерена, като кимаше на мъжете и жените със златни нашивки, които срещаха.
Усети остра болка в крака си, защото бе поставил пръстите си върху една повдигната пластина от палубата. Товарът му от книги се катурна на земята, а пожълтелите страници се разтвориха уморено и пред очите му се откриха таблици с числа; на всяка страница бяха отпечатани мистериозните букви „IВМ“.
– О, по Кокалите, безполезен минен плъх такъв! – разгневи се Сипс. Двама млади офицери-кадети минаха покрай тях; ширитите на новите им кепета проблясваха на звездната светлина и двамата посочиха със смях към Рийз, без да кажат нито дума.
– Съжалявам – измърмори Рийз, а лицето му силно почервеня. Как се беше спънал? Та нали палубата представляваше плоска мозайка от запоени една за друга метални пластини... или може би не беше така? Той се вторачи надолу. Тук пластините бяха нагънати и захванати с нитове, я проблясъците им бяха в сребристо, нещо, което контрастираше с ръждивия оттенък на железните листове извън този кръг. На една от пластините на няколко крачки от него имаше обемист четвъртит знак; беше подвеждащо недовършен, сякаш на времето са били изографисани големи букви върху неравна стена, след което повърхността се бе нацепила и разделила на части.
Сипс промърмори:
– Хайде, хайде...
Рийз събра книгите и забърза след Сипс.
– Учен – попита той изнервено, – защо палубата тук е толкова различна?
Сипс го изгледа с раздразнение.
– Защото, момчето ми, най-вътрешната част на Рафт е и най-стара. По-външните зони са били добавени по-къс – но и са съставени от листове звезден метал; тази част е била построена от корпусни части. Разбра ли сега?
– Корпусни? Но от корпуса на какво?
Сипс обаче, забързан напред, не пожела да му отговори.
Въображението на Рийз заигра като младо дърво. Корпусни пластини! Той си представи корпуса на някоя Къртица; ако тя бъдеше нарязана и след това сглобена наново, тогава това, което щеше да се получи, също щеше да представлява неравна повърхност от начупени пластини.
Черупката на една Къртица обаче щеше да бъде прекалено малка, за да даде материал за цялата тази зона. Той си представи някоя огромна Къртица, с мощни стени, които се издигат високо над главата му...
Но това нямаше да бъде Къртица. Значи Кораб? Дали детските приказки за Кораба и неговия Екипаж все пак не бяха верни?