Доув изсумтя и се отдалечи. Като вдигаше много шум и тропаше по шкафчетата, той си събра личните вещи от един сламеник, който се намираше през няколко легла от това на Рийз и ги премести в най-отдалечения край на бараката.
Малко по-късно приятелски настроеният младеж, който преди това беше кимнал на Рийз, мина покрай сламеника му.
– Не се притеснявай от Доув. Не всички сме толкова лоши.
Рийз му благодари, оценявайки жеста. Но забеляза, че момчето не премества нещата си по-близо до мястото на Рийз и с приближаването на края на смяната, когато повече чираци се събраха в помещението, за да спят, скоро стана ясно, че сламеникът на Рийз образува нещо като остров, ограден от малък ров от празни легла.
Той легна на неоправеното си легло, сви крака и се усмихна, без да се притеснява ни най-малко.
Рийз научи, че на теория обществото на Рафт е безкласово. Постовете на Учените, офицерите и останалите бяха достъпни за всекиго, независимо от обстоятелствата по произхода му, всичко зависеше само от заслугите и възможностите. „Класите“ на Рафт се основаваха на ролите в Екипажа на полулегендарния Кораб; те отразяваха функцията и полезността, както му беше казано, а не властта или положението. Така че офицерите не бяха управляваща класа; те служеха на останалите, като носеха тежката отговорност за ежедневното поддържане на обществения ред и инфраструктурата на Рафт. При този анализ капитанът беше най-низш от всички, а на плещите му лежеше най-тежкото бреме.
Така му бяха казали.
В началото Рийз, чийто опит с човешкото общество беше ограничен до суровото обкръжение на Белт, беше готов да повярва в това, което му беше казано толкова сериозно и той не обърна внимание на снобската жестокост на Доув и останалите, защото приемаше държанието им просто като проява на недораслост. Но с разширяването на кръга му от познанства и с нарастването на познанията му – придобити по формален или неформален път – той изгради в съзнанието си една напълно различна картина.
Със сигурност беше възможно един млад човек, който не принадлежеше към офицерската класа, да стане офицер. Но колкото и да бе странно, това никога не се случваше. Другите класи, изключени от властта на наследственото право на офицерите, реагираха като построяваха каквито основи за власт можеха. По този начин персоналът, който беше ангажиран в Инфраструктурата, беше превърнал подробностите от машинациите на Рафт в мистериозна тайна, известна само на посветените в нея; и без да облекчават водещите си фигури – хора като приятеля на Палис Декър, – те прилагаха властта си, за да режат водните или хранителните доставки, да запушват канализацията, вградена в палубата или пък да накарат Рафт да спре на едно място по хиляди начини.
Дори Учените, чиято единствена цел на съществуването им беше да разбират, не бяха имунизирани срещу тази борба за власт.
Учените бяха от жизненоважно значение за оцеляването на Рафт. По такива въпроси, като например преместването на Рафт, контрола на епидемиите или преконструирането на цели райони от самия Рафт, познанията и логичното им мислене бяха от голяма полза. Освен това, без традицията, която Учените поддържаха – която обясняваше на какъв принцип е подчинено съществуването на вселената и как човешките същества могат да оцеляват в нея – крехката обществена и организационна мрежа, която съставляваше Рафт, със сигурност щеше да се разпадне в рамките на няколко хиляди смени. Онова, което крепеше Рафт високо в небето, не беше орбитата му около Сърцевината, казваше Рийз на себе си; цялата работа се състоеше в предаването на човешкото знание.
Така че Учените носеха жизненоважна, почти свещена отговорност. Но Рийз си даваше сметка, че това не им пречеше да използват всяко скъпоценно зрънце познание като преимущество толкова безскрупулно, колкото всеки от хората на Декър при задръстването на някой канал. Учените имаха установеното от закона задължение да обучават всеки чирак от позицията на инспектори, независимо от класовата му принадлежност и те правеха това... до една оптимална степен. Но само на техните чираци, като Рийз, им беше позволено да минат отвъд голите факти и действително да видят древните книги и инструменти...
Знанията се прикриваха. И по този начин само тези, които бяха близки на учените, имаха истински познания за произхода на човечеството, дори за природата на Рафт и на Мъглявината. Като се вслушваше в разговорите по трапезариите и на опашките пред машините за храна, Рийз стигна до разбирането, че болшинството от хората се интересуваха много повече от размера на дажбата за настоящата смяна или от резултата на фалшифицираните спортни състезания, отколкото от по-глобалните проблеми, свързани с оцеляването на расата. Изглеждаше така, сякаш Мъглявината бе вечна, сякаш самият Рафт беше прикрепен към върха на един стоманен стълб и щеше да си остане непокътнат за вечни времена!