По-голямата част от хората бяха невежи, ръководени от модните увлечения и капризи, а също и от речите на ораторите... дори на Рафт. Що се отнася до човешките колонии далече от Рафт – мината на Белт и (може би) легендарните, изгубени светове на Кокалите – там, както Рийз знаеше от собствения си опит, познанията за човешкото минало и строежа на вселената беше сведено до малко повече от детски приказки и истории.
За щастие на Учените, повечето чираци от другите класи това положение напълно ги устройваше. Офицерите кадети особено изслушваха лекциите си с всички типични прояви на презрение, очевидно нетърпеливи да зарежат тази суха материя и да навлязат в истинския живот, в упражняването на власт.
Така че Учените продължаваха работата си необезпокоявани, но Рийз не беше съвсем сигурен доколко бе разумна подобна политика. Самият Рафт, макар и удобен за живеене и добре снабдяван в сравнение с Белт, сега беше разпокъсван от недоимъци. Недоволството се ширеше навсякъде и – понеже хората не разполагаха със знанието, което можеше да им позволи да разберат (повече или по-малко) истинския принос към тяхното благосъстояние от страна на по-привилегированите класи – тези класи доста често ставаха мишена за пусната напосоки омраза.
Получаваше се една много нестабилна смесица.
Освен това Рийз си даде сметка, че впрягането на знанието имаше и друг страничен ефект. Превръщането на фактите в нещо ценно ги караше да изглеждат свещени, неотменими; и така той виждаше Учени да се ровят в разпечатки и да пеят монотонни молитви за мъдростта, докарана тук от Кораба и Екипажа, нежелаещи – или неспособни – да се замислят над идеята, че може да има и други факти, освен тези, отразени в стареещите страници или дори – ама да си го кажем съвсем тихичко – неточности и грешки!
Въпреки всичките си съмнения и въпроси, Рийз разбираше, че смените след приемането му на Рафт са найщастливите в живота му. Като съвсем пълноправен чирак, сега разполагаше и с правото да получава много повече от провежданите с неохота от страна на Грийе часове върху книжката с картинки; Рийз вече посещаваше часове с другите чираци и учеше по системна и добре структурирана схема. Извън учебното си време той прекарваше часове наред замислен над книгите и снимките – като никога нямаше да забрави една остаряла фотография, заровена в някакъв опърпан класьор, на която беше изобразена синята периферия на Мъглявината.
Синя!
Вълшебният цвят изпълваше погледа му, а всяка частица от него беше толкова чиста и хладна, колкото той винаги си го беше представял.
В началото Рийз седеше със странно чувство редом с чираци, които бяха няколко хиляди смени по-млади от него; познанията му обаче напредваха бързо за хладно изразената радост на учителите му, и много скоро той беше настигнал класа на самия Холербах, затова получи разрешение да се присъедини към него.
Стилът на преподаване на Холербах беше толкова живописен и завладяващ, колкото беше и самият Холербах. Като зарязваше пожълтелите текстове и остарелите фотографии, старият учен провокираше подопечните си да развиват свое собствено мислене и украсяваше възгледите, които обясняваше, с думи и жестове.
По време на една смяна той накара всеки член на класа му да направи по едно просто махало – тежка метална топка, прикрепена към дълга нишка – и да засече времето на неговото клатене на фона на горяща свещ. Рийз нагласи махалото си – като ограничи люлеенето му до няколко градуса, както беше наредил Холербах – и внимателно преброи отклоненията. Той смътно забелязваше Доув, който апатично минаваше през етапите на експеримента няколко скамейки встрани от него; всеки път, когато острият поглед на Холербах се отклоняваше, Доув побутваше клатещата се топка пред себе си, очевидно отегчен.
На учениците не им беше необходимо много дълго време, за да установят, че периодът на поклащането на махалото зависи само от дължината на връвта – и нямаше нищо общо с масата на топката.
Този простичък факт се стори прекрасен на Рийз (а това, че той сам го беше открил за себе си, допълваше очарованието); момчето остана в малката учебна лаборатория много часове, след като бяха приключили занятията, като разшири експеримента чрез различни вариации на масата и по-големи амплитуди на отклонение.