Следващият час си беше голяма изненада. Холербах влезе величествено, изгледа учениците, заповяда им да вземат поставките, на които все още бяха закрепени махалата и им даде знак. След това се обърна и излезе от лабораторията.
Учениците нервно го последваха, стиснали здраво поставките с махалата; Доув завъртя очи, за да покаже досадата си от всичко това.
Холербах ги поведе на доста прилично разстояние, далеч, успоредно на една широка улица под покривалото от въртящи се дървета. Него ден по небето нямаше нито един облак и звездната светлина падаше на петна по пластините на палубата. Въпреки възрастта си, Холербах вървеше доста бързо и преди да реши да спре под открито небе на няколко метра извън края на летящата гора, Рийз си даде сметка, че неговите млади крака не бяха единствените, които усещаха болка от дългото ходене. Той любопитно се огледа около себе си, премигвайки на пряката звездна светлина; откакто беше започнал да посещава учебните занятия не бе имал почти никаква възможност да излезе в тази посока и видимият наклон на занитената палуба под краката му го караше да се чувства странно.
Холербах тържествено се приведе и седна на палубата с кръстосани крака, след което нареди на учениците си да направят същото. После закрепи няколко свещи върху пластините.
– Сега, дами и господа – прогърмя той, – бих искал да повторите експериментите си от последното ни занятие. Всеки от вас да нагласи махалото си.
Сред хората от класа се чуха приглушени стонове, които вероятно не достигнаха до ушите на Холербах. Учениците започнаха да си вършат работата, а Холербах стана на крака и нетърпеливо взе да се разхожда сред тях.
– Вие сте учени, помнете това – каза им той. – Тук сте, за да наблюдавате, а не да съдите; тук сте, за да измервате и разбирате...
Резултатите, които получи Рийз, бяха... странни. Докато донесените от Холербах свещи горяха, той отново провери резултатите си внимателно, повтаряйки и пробвайки нееднократно.
Накрая Холербах ги призова за внимание.
– Заключенията, моля. Доув?
Рийз чу задъханото мучене на кадета.
– Няма разлика – отвърна той с досада. – Същата крива на резултатите като тази от последния път.
Рийз се намръщи. Това не беше вярно; периодите, които той беше измерил, бяха по-големи от предишния ден – с малка разлика наистина, но все пак значително поголеми.
Тишината започна да става тягостна. Доув се размърда неспокойно.
И тогава Холербах му даде да се разбере. Рийз направи опит да не се ухили, когато старият Учен се впусна да разобличава неизпипаните методи на кадета, ограничения му ум, мързела му, както и непригодността му да носи златните нашивки. Преди още да е свършил тирадата си, страните на Доув горяха в пурпурно червено.
– Нека сега да чуем истината – промърмори Холербах, като дишаше учестено. – Баерт...
Следващият чирак даде отговора, който беше в синхрон с този на Рийз. Холербах каза:
– Какво тогава се е случило? Как са се променили условията на този експеримент?
Учениците започнаха да разсъждават, изброяваха влиянието, което оказва звездната светлина върху топката на махалото, по-голямата неточност на метода за измерване на времето – свещите на Холербах трептяха много повече тук, отколкото в лабораторията – както и много други предположения. Холербах слушаше сериозно и от време на време кимаше.
Нито един от отговорите не звучеше убедително на Рийз. Той се взираше в простичкото устройство и му се искаше то да издаде тайните си.
Най-накрая Баерт колебливо попита:
– Ами гравитацията?
Холербах повдигна вежди:
– Какво за гравитацията?
Баерт беше слабо, високо момче; сега той несигурно потърка тънкия си нос.
– В момента се намираме малко по-далеч от центъра на гравитация на Рафт, нали така? Което означава, че притеглянето, което оказва гравитацията върху топката на махалото, ще е по-малко...
Холербах го изгледа пронизващо, без да каже нито дума. Баерт се изчерви и продължи нататък:
– Онова, което кара топката да се люлее, е гравитацията, която я притегля. Така че, ако гравитацията е помалка, тогава периодът ще е по-дълъг... Не е ли логично?
Холербах поклати глава.
– Поне е по-малко двусмислено от някои от другите предложения, които чух досега. Но ако е така, каква точно е връзката между силата на гравитацията и периода?
– Не можем да кажем това – намеси се Рийз, – преди да имаме още данни.
– А, ето и първото интелигентно нещо – рече Холербах, – което някой от вас е казал по време на тази смяна. Е, дами и господа, предлагам ви да започнете да събирате необходимите ви факти. Осведомявайте ме за онова, което сте открили. – Той се изправи малко сковано и се отдалечи.