Сега танцьорите подскочиха за последна, сложна дъга, с носещи се по някаква орбита тела и лица, слепени едно за друго като застанали една срещу друга планети. И тогава всичко свърши; танцьорите застанаха хванати за ръце върху акробатическата си мрежа, а Рийз викаше въодушевено и тропаше с крака заедно с всички останали. Значи имаше още много неща, които можеха да се нравят с една гравитация от милиарди единици, освен да бъде измервана и побеждавана...
Проблясък, приглушено свистене на въздуха, внезапно изригване на дим. Сякаш взривена някъде отдолу, мрежата бързо се превърна в пърхащо, подобно на птица същество, само по себе си подобно на танцьор; двамата истински танцьори бяха подхвърлени във въздуха, крещейки. Тогава мрежата се срина в разхвърляните останки от сцената, а двамата танцьори я последваха някъде надолу.
Вцепенената публика затаи дъх. Единственият звук беше тих, тъжен плач, идещ от съборената сцена и Рийз наблюдаваше как едно червено-кафяво петно се разлива но останките от мрежата.
Някакъв здрав мъжага, който беше с оранжеви нашивки, бързо слезе откъм страничните зони на залата и застана застрашително пред публиката.
– Седнете – заповяда той. – Никой не може да си тръгне. – И остана така, докато публиката тихомълком се подчини. Рийз се огледа наоколо и видя още хора с оранжеви нашивки по изходите на театъра, а други си проправяха път към останките от сцената.
Лицето на Баерт беше пребледняло.
– Охраната – прошепна той. – Докладват директно на капитана. Не можеш да ги засечеш тук много често, но иначе винаги са си по местата... както прикрити, така и не. – Той се облегна назад и скръсти ръце. – Каква каша. Ще ни разпитат, преди да ни пуснат да си ходим; ще отнеме часове наред...
– Баерт, нищичко не разбирам. Какво стана?
Баерт повдигна рамене.
– Ти как мислиш? Бомба, разбира се.
Рийз усети нещо като загубата на равновесие, която беше изпитал, когато момичето с напитките мина покрай него.
– Някой го е направил нарочно?
Баерт го изгледа мрачно, но не отрони нито дума.
– Защо?
– Не знам. Не мога да говоря от името на тези хора. – Баерт почеса страничната част на носа си. – Но напоследък имаше няколко подобни нападения, насочени главно против офицерите или пък на места, които те найчесто посещават. Като това, например. Не всички са щастливи тук, приятелю, разбираш ли? – продължи той. – Доста хора мислят, че офицерите получават много повече, отколкото им се полага.
– Значи прибягват до подобни действия? – погледна встрани Рийз. Изцапаната в червено мрежа вече беше увита около обезобразените тела на танцьорите с гравитацията; той наблюдаваше всичко с невъобразимо чувство за нереалност. Спомни си собствения си пристъп на омраза към Баерт не повече от час преди да се случи нещастието. Може би можеше да симпатизира на мотивите, задвижили хората, които стояха зад този акт – защо трябваше една група да се наслаждава както ѝ се хареса на плодовете на труда на друга? Но пък да се убива поради тази причина?
Мъжете с оранжеви нашивки от охраната започнаха да провеждат пълно претърсване на публиката. Примирени и без да проронват нито дума, Рийз и Баерт се облегнаха назад в очакване да дойде и техният ред.
Въпреки изолираните инциденти като нападението на театъра, Рийз намираше новия си живот доста забавен и увличащ, така че смените минаваха невероятно бързо. Прекалено бързо, както му се стори на него, той беше свършил своите хиляда смени, първата степен от неговото образоване, така че беше дошло време постиженията му да получат някакво признание.
И така Рийз се озова в един украсен автобус, взираше се в алените нашивки на Учен (Трети ранг), току-що пришити на рамото на гащеризона му и потръпваше от някакво чувство за нереалност. Автобусът си проправяше път през един от крайните квартали на Рафт. Дванайсетината му млади пътници, дипломираните чираци съученици на Рийз, се возеха сред глъчка от смях и говор.
Джейън го наблюдаваше с насмешлива загриженост, а върху широкия ѝ нос имаше лека извивка; ръцете ѝ лежаха в скута на официалната ѝ униформа.
– Нещо ти се върти в главата ли?
Той сви рамене.
– Добре съм. Ти си ме знаеш. Аз съм от сериозния тип.
– Дяволски прав си. Вземи – Джейън се пресегна към момчето, което седеше най-далеч от Рийз и взе от него една бутилка с тясно гърло. – Пийни. Днес се дипломираш. Това е хилядната ти смяна и имаш право да ѝ се порадваш.
– Е, всъщност това не е точно така. Аз я подхванах малко бавно, помниш ли. За мен е повече като хилядна и една четвърт...