Стояха на едно ниско стъпало; Рийз направи крачка надолу и скоро се носеше из въздуха със стъпала на няколко сантиметра от пода-прозорец. Нийд нервно се поколеба.
– Хайде, много е лесно – насърчи го Рийз. – Просто заплувай във въздуха или пък подскачай нагоре-надолу, докато краката ти стигнат до палубата.
Нийд слезе от последното стъпало и се катурна напред, след което бавно се върна в изправено положение. На Рийз момчето му напомняше за някое дете, което за първи път влиза в плувен басейн. След няколко секунди върху лицето на младия човек се разля широка усмивка; и много скоро той се носеше из залата, а стъпалата му едва докосваха прозореца под него.
Рийз го поведе на обиколка около машините.
Нийд клатеше глава.
– Това е невероятно.
Рийз се усмихна.
– Това оборудване е от най-доброто, съхранено от материалната част на Кораба. Изглежда така, сякаш са го доставили едва предишната смяна... Наричаме тази зала Обсерваторията. Всички сензори с много натоварен режим на работа се намират вътре, а освен това тук е и мястото, където – като член на моя екип от физици, занимаващи се с Мъглявината – ще прекарваш по-голямата част от времето си. – Те спряха до една тръба с дължина около три метра, обилно покрита с лупи. Рийз прокара длан по осеяната сякаш със скъпоценни камъни повърхност на инструмента. – Този сладур ми е любимеца – каза той. – Красив е, нали? Това е телескоп, който работи с всякаква дължина на вълните – включително и зрителните. с него можем да наблюдаваме всичко чак до сърцето на Мъглявината.
Нийд обмисли чутото, след което погледна към тавана.
– Изобщо ли не е необходимо да поглеждаме навън?
Рийз кимна одобрително. Добър въпрос.
– Напротив, необходимо е. Има начини, по които покривът става прозрачен – всъщност можем и да замъглим пода, ако искаме. – Той погледна към голямото колкото юмрук табло на инструмента. – Имаме късмет, в момента не се провеждат никакви наблюдения. Ще те разведа набързо из Мъглявината. Би трябвало вече да знаеш по-голямата част от това, което ще ти кажа, от онова, което си учил, а засега не се тревожи за подробностите... – Рийз бавно натисна поредица от команди на клавиатурата, закрепена под сензора. Усети, че момчето го наблюдава с любопитство. Може би никога не е виждал човек с толкова лоши умения при работа с клавиатура, помисли си Рийз, тук на Рафт, където беше пълно с всевъзможни машини за провизии...
Пробождането на старото негодувание го изненада. Както и да е...
Един диск от тавана избеля до прозрачност и през него се откри къс червено небе. Рийз посочи някаква мониторна плака, прикачена към тънкия стълб в близост до телескопа. Изведнъж плаката се изпълни с тъмнина, прекъсвана на някои места от неясни форми от лупите; лупите бяха във всевъзможни цветове, от червено, през жълто до най-чистото синьо. Нийд ахна отново.
– Нека да разгледаме сега няколко факта – започна Рийз. – Знаеш, че живеем в една мъглявина, която представлява елипсовиден облак от газ, чиято напречна дължина е около осем хиляди километра. Всяка частица от Мъглявината обикаля по някаква орбита около Сърцевината. Рафт прави същото, разположен в рамките на Мъглявината като муха на някоя въртяща се чиния; правим пълен кръг около Сърцевината на всеки дванайсет смени. Мината на Белт е по-навътре и заради това са ѝ необходими само девет смени да направи пълно завъртане. Когато пилотите пътуват между мината и Рафт, техните дървета всъщност сменят орбитите! За щастие относителната разлика между орбиталните скорости е толкова малка насам, че скоростта, която дърветата постигат, е достатъчна, за да могат те лесно да преминат от една орбита в друга. Разбира се, пилотите трябва внимателно да планират курса си, за да са сигурни, че мината на Белт няма да е от другата страна на Сърцевината, когато влязат в необходимата орбита... Сега гледаме през покрива на Обсерваторията навън към Мъглявината. Обикновено атмосферата закрива от нас тази гледка, но телескопът може да проникне сред разпръснатите в атмосферата обекти и да ни разкрие онова, което бихме виждали, ако въздухът беше напълно пречистен.
Нийд се вгледа в картината по-отблизо.