– Какви са тези петънца? Звезди ли са?
Рийз поклати глава.
– Това са други мъглявини: някои са по-големи от нашата, други – по-малки, някои по-млади – сините, – а други – по-стари. Доколкото можем да видим с този телескоп – който има обхват от стотици милиони километри – пространството е изпъстрено с много такива. Добре, сега, нека се придвижим по-навътре. – с едно-единствено натискане на клавиатурата картината се промени, за да се разкрие пред очите им едно небе в синьо и пурпур; по него потрепваха звезди, бели като диаманти.
– Ама че е красиво – въздъхна Нийд. – Но едва ли е в нашата Мъглявина...
– Напротив, тук е. – И Рийз се усмихна тъжно. – В момента гледаш най-горния слой, където се разделят найлеките газове – водород и хелий. Това е мястото, където се оформят звездите. Турбулентността създава буци с повишена гъстота; избухвайки, тези буци раждат нови звезди. – Звездите, кълба от разтапящ огън, образуваха гъсти дъгови вълни в разредената атмосфера при започването на дългото им, бавно падане в Мъглявината. Рийз продължи: – Звездите блестят в течение на около хиляда смени, преди да изгорят и да паднат под формата на изстинали топки от метал в Сърцевината... Така става с поголямата част от тях; едно-две ядра в крайна сметка започват да обикалят в постоянна орбита около Сърцевината. Ето как са се появили звездните мини.
Нийд се намръщи.
– А ако траекторията на някоя падаща звезда се пресече с орбитата на Рафт...
– Тогава загазваме и трябва да използваме дърветата, за да променяме орбитата на Рафт. За щастие, звездата и Рафт се приближават един към друг достатъчно бавно, за да можем да проследим звездата, докато пътува към нас...
– Щом се формират нови звезди, тогава защо хората казват, че Мъглявината загива?
– Защото са много по-малко отпреди. Когато се е оформила Мъглявината, тя се е състояла почти изцяло от водород. Звездите са превърнали голяма част от водорода в хелий, въглерод и други тежки елементи. Така са се появили сложните съединения, които поддържат живота тук. Или, ако трябва да бъдем съвсем точни, те означават живот за нас. Но иначе това е една бавна, задушаваща смърт за Мъглявината. От нейна гледна точка кислородът, въглеродът и останалите са само отпадъчни вещества. Понеже са по-тежки от водорода, те бавно и постепенно се наслагват около Сърцевината; остатъчният водород става все по-малко и по-малко, докато – както е днес – бъде сведен до една тънка корица около Мъглявината.
Нийд се вторачи в немногото млади звезди.
– И какво ще стане накрая?
Рийз сви рамене.
– Ами, ние имаме наблюдения над други мъглявини. Последните звезди ще загинат и изчезнат. Лишени от енергия, родените във въздуха на Мъглявината същества – китовете, небесните вълци, дърветата, както и помалките същества, с които те се хранят – ще престанат да съществуват.
– Има ли наистина такива неща като китове? Мислех, че са само приказки...
Рийз сви рамене.
– Тук никога не сме ги виждали, но разполагаме с множество доказателства от хора, които са пътували и са стигали до дълбините на Мъглявината.
– Искаш да кажеш до мината на Белт?
Рийз подтисна смеха си.
– Напротив, много отвъд нея. Мъглявината е нещо огромно, момко; в нея има място за безброй мистерии. Може би има дори изгубени човешки колонии; може би Кокалите съществуват наистина и всички онези легенди са истина... за по-низшия от човеците вид на китовете-певци, изгубени в небето.
Момчето потрепера.
– Разбира се – унесе се в размисли Рийз, – има много загадки за местното население на Мъглявината. Например, как е възможно то изобщо да съществува? Архивите ни показват, че в родната ни вселена са били необходими хиляди милиарди смени, за да се зароди животът. Мъглявината въобще не е толкова стара – и ще бъде много по-млада, дори когато загине. Та, как тогава се е зародил животът тук?
– Беше започнал да ми казваш какво ще стане, след като звездите угаснат...
– Да. Потънала в мрак, атмосферата безусловно ще загуби голяма част от топлината си и – понеже ще бъде много по-малко способна да се противопостави на гравитацията на Сърцевината – ще се срине. Най-накрая Мъглявината ще бъде сведена до един слой с плътност от няколко сантиметра около Сърцевината, който бавно ще се прибира навътре...
С пребледняло лице, младият мъж бавно кимна.
– Добре – каза бързо Рийз. – Нека сега погледнем навътре – покрай нивото на Рафт, което е на хиляда и петстотин километра от края на Мъглявината – и после направо в центъра.
Сега мониторът се изпълни с познатото червеникаво-кафяво небе. Нарядко из въздуха бяха разпръснати звезди. Рийз натисна един бутон...