Палис мрачно се усмихна. Да се вземе властта от покварения център на Рафт и да се изнесе на това живописно стратегическо място беше без съмнение жест, натоварен с голямо символично значение... Но какво щеше да стане, ако завалеше дъжд върху цялата тази документация?
Никой обаче не изглеждаше кой знае колко загрижен за подобни практични неща в момента, а всъщност и за машинациите на правителството по принцип. с изключение на една група унили, сломени Учени, струпани в центъра на палубата, населението на платформата се бе събрало в компактна маса до стената, която беше откъм страната на Мъглявината. Палис бавно се приближи. Новите управници на Рафт, по голямата част от които бяха млади мъже, се смееха и си подаваха бутилки с алкохол от ръка на ръка, като се възхищаваха на някаква атракция в близост до стената.
– Здрасти, пилоте. – Гласът беше нагъл и неприятно познат. Палис се обърна. Гоувър беше застанал с лице към него, с ръце на хълбоците и усмивка на тясното си лице.
– Гоувър. Я каква изненада. Трябваше да очаквам, че ще те видя тук. Знаеш какво казват хората, нали? – Усмивката на Гоувър се стопи. – Разбъркай един варел с лайна и какво излиза на повърхността?
Долната устна на Гоувър потрепера.
– Съветвам те да си мериш думите, Палис. Положението на Рафт се промени.
Палис го запита учтиво:
– Ти заплашваш ли ме, Гоувър?
Младият мъж задържа погледа си върху него няколко много дълги секунди; след това сведе очи – само едно премигване, но то беше достатъчно за Палис да разбере, че е спечелил.
Той остави мускулите си да се отпуснат, а искрата от малката му победа бързо угасна. Две почти надвиснали схватки с юмруци в рамките на няколко минути? Страхотно.
Гоувър каза:
– Много време ти отне да дойдеш дотук.
Палис остави погледа си да поблуждае. След това заяви:
– Няма да разговарям с куклата, при условие, че знам коя ръка дърпа конците ѝ. Кажи на Декър, че съм тук.
Гоувър се изчерви от смущение.
– Не е Декър този, който командва. Тук не работим на този принцип...
– Разбира се – каза уморено Палис. – Просто го доведи. Разбра ли ме? – И той насочи цялото си внимание към въодушевената група в близост до ръба.
Гоувър се отдалечи.
Височината на Палис му позволи да надникне над шумната тълпа. Всички се бяха събрали около един голям пробив в стъклената стена на платформата. Над края на палубата се промъкваше хладен вятър; въпреки опита си в летенето, Палис усети, че стомахът му се свива при мисълта да се приближи до мястото, откъдето започваше едно безкрайно падане. Метална греда с дължина няколко метра беше провряна през пукнатината и висеше над бездната отдолу. На гредата стоеше млад мъж, чиято униформа беше разкъсана и омърляна, но по нея още личаха нашивките на офицер. Той държеше главата си изправена, но тя беше така изцапана с кръв, че Палис не успя да го разпознае. Тълпата се гавреше с офицера, превивайки се от смях; юмруци и бухалки го удряха по гърба, като го принуждаваха да прави крачка след крачка по гредата.
– Искал си да ме видиш, пилоте?
Палис се обърна.
– Декър. Отдавна не сме се виждали.
Декър кимна. Подобното му на мачта телосложение едва се побираше в гащеризона, който беше обилно обточен с черни нашивки, а лицето му представляваше широка, силна маска, покрита със стари белези.
Палис посочи младия офицер върху гредата.
– Защо не спреш тази идиотщина?
Декър се усмихна.
– Тук нямам никаква власт.
– Топки.
Декър отметна глава назад и се разсмя.
Декър и Палис бяха на една и съща възраст; бяха израснали като съперници, макар че Палис винаги бе смятал другия за по-способен. Когато обаче станаха възрастни, пътищата им скоро се разделиха. Декър никога не успя да приеме дисциплината, налагана в който и да е обучителен клас и поради тази причина беше слязъл с голямо недоволство до Инфраструктурата. с времето лицето на Палис се бе превърнало в маска от белези от дърво, докато това на Декър беше заприличало на карта, начертана от множество юмруци, ботуши и ножове...
Но той винаги беше давал повече, отколкото бе получавал. И бавно беше стигнал до положението на неофициална власт: ако човек искаше да му бъде свършена бързо някоя работа, той отиваше при Декър... Така че Палис знаеше кой ще излезе с усмивка от това въстание, макар че самият Декър не го беше провокирал.
– Добре, Палис – каза Декър. – Защо си искал да ме видиш?
– Искам да знам защо ти и бандата ти от кръвожадни помощници ме свалихте от дървото, за да ме докарате тук?