Но революцията не се бе провалила. Най-накрая групата му беше докарана тук; той подозираше, че част от тях или всички сега щяха да бъдат избрани за някакво ново изпитание. Беше се подготвил да приеме съдбата си...
...докато гледката на младия офицер, умиращ в самота, не бе нарушила внимателно поддържаното му търпение.
Доув вече изглеждаше някак поуспокоен, готов да приеме каквото му бе писано; той отвърна на погледа на Рийз с кимване. Рийз протегна ръка. Офицерът я стисна здраво.
Двамата заедно застанаха лице в лице с инквизиторите си.
Сега на гредата се качиха няколко млади мъже, подстрекавани от приятелите си. Рийз отклоняваше бухалките им с ръка, но така или иначе беше заставян да отстъпва сантиметър по сантиметър.
Под голите си стъпала той усети края на метала, студенината на празния въздух.
Някой обаче си проправяше път през тълпата.
Палис беше последвал Декър през шайката, наблюдавайки уважението, с което бе посрещан огромния мъж, с известно удивление. Когато стигнаха до стената, Декър каза:
– Значи вече си имаме двама герои. А?
Разнесе се силен смях.
– Не мислите ли, обаче, че това си е чисто прахосничество? – Декър разсъждаваше на висок глас. – Ти – Рийз, нали? – теб щяхме да те задържим тук. Твоите мускули са ни необходими; има достатъчно работа за вършене. А сега глупостта ти ще ни лиши от... Знаеш ли какво? Ти. Офицерът. – Декър махна с ръка. – Ела тук и се присъедини към страхливците ей там. – Чу се недоволно шумолене; Декър го остави да отмине, след което меко заяви: – Разбира се, това е само моето предложение. Противопоставям ли се на волята на Комитета?
Разбира се, че не. Палис се усмихна.
– Ела, момко.
Доув колебливо се обърна към Рийз. Рийз кимна и го избута внимателно към платформата. Офицерът мина предпазливо по гредата и стъпи на палубата; мина през тълпата към Учените, като междувременно получаваше тайни удари и ритници.
Рийз беше останал сам.
– А що се отнася до минния плъх... – Сред тълпата се надигна рев на очакване. Декър вдигна ръце, за да въдвори тишина. – Що се отнася до него, мога да му измисля много по-жестока съдба, отколкото да скочи от гредата. Нека го изпратим обратно на Белт! Ще има нужда от цялото си геройство, за да застане лице в лице с миньорите, от които избяга...
Думите му потънаха сред викове на одобрение; протегнаха се множество ръце, които изтеглиха Рийз обратно от гредата.
Палис промърмори:
– Декър, ако знаех, че това има някакво значение за теб, щях да ти благодаря.
Декър не обърна никакво внимание на думите му.
– Е, пилоте, ще потеглиш ли с дървото си, за да изпълниш това, за което те моли Комитетът?
Палис скръсти ръце.
– Аз съм пилот, Декър, а не тъмничар.
Декър вдигна вежди; белезите по страните му се издължиха и побеляха.
– Това, разбира се, си е твой избор; ти си гражданин на Свободен Рафт. Но ако не вземеш тая учена сбирщина, не знам как ще успеем да продължим да ги храним.
Той въздъхна с лукава сериозност. – На Белт поне могат да имат някакъв шанс. Тук, обаче... времената са трудни, нали знаеш. Може да се окаже, че ще е наймилосърдно да ги хвърлим още сега зад борда. – Декър гледаше Палис с празни, черни очи. – Какво решаваш, пилоте? Да осигуря ли на младите си приятели малко истинско забавление?
Палис усети, че трепери.
– Ти си мръсник, Декър.
Декър тихо се засмя.
Беше време Учените да се качват на борда на дървото. Палис направи една последна обиколка по периферията му, за да провери пакетите с провизии, завързани за клоните.
Двама от членовете на Комитета се промушиха безцеремонно през листака, влачейки след себе си някакво въже. Единият от тях – млад, висок и преждевременно оплешивял – кимна към Палис.
– Приятна смяна, пилоте!
Палис ги гледаше хладно, без никакво намерение да им отговори.
Двамата здраво се хванаха с крака за клоните, плюха си на ръцете и започнаха да изтеглят въжето. Най-накрая през листата се провря един вързоп от мръсни парцали. Двамата мъже стовариха вързопа на една страна, след което отвързаха въжето от него и го пуснаха обратно през листата.
Вързопът бавно се отви. Палис се приближи до него.
Този вързоп всъщност беше човешко същество, мъж, чиито ръце и крака бяха завързани едни за други: Учен, ако се съдеше по останките от алени нашивки по окъсаните му дрехи. Той се помъчи да седне, люлеейки вързаните си ръце. Палис се наведе, хвана мъжа за яката и го издърпа, за да застане в изправено положение. Ученият го погледна с едва изразена благодарност; през засъхналата мърсотия Палис различи лицето на Сипс, главния навигатор.