Хората от Комитета се бяха облегнали на дънера на дървото и очевидно чакаха следващия „пътник“ да бъде закачен на въжето. Палис остави Сипс и се приближи до тях. Той сграбчи рамото на плешивия и с голяма сила накара човека от Комитета да се обърне с лице към него.
Плешивият го изгледа колебливо.
– Какъв е проблемът, пилоте?
Палис отвърна през стиснатите си зъби:
– Пет пари не давам за това, което става там долу, но на моите дървета се слуша моята дума. А моята дума е, че тези хора ще се качат на дървото ми с достойнство. – Той заби пръсти в плътта на другия, докато хрущялът му не излезе на повърхността.
Плешивият се измъкна от хватката му.
– Добре де, дявол да го вземе; ние просто си вършим работата. Не искаме никакви неприятности.
Палис му обърна гръб и се приближи до Сипс.
– Навигаторе, добре дошъл на борда – каза той с чисто формален тон. – За мен ще бъде чест да споделиш храната ми.
Очите на Сипс се затвориха и мекото му тяло се разтърси от тръпки.
Групата дървета бавно се спусна в недрата на Мъглявината. Не след дълго Белт се появи в небето пред тях; Рийз мрачно разгледа очуканите кабини и тръби, въртящи се около парчето ръжда, което представляваше сърцевината на звездата. Тук-там прилични на насекоми хора пълзяха между кабините, а над и около Белт висеше като петно във въздуха облак от жълтеникав дим, бълван от двете леярни.
Рийз работеше мълчаливо при горивните гърнета. Това си беше чист кошмар: една мрачна пародия на изпълненото му с надежди пътуване до Рафт преди толкова много смени. По време на периодите за почивка той отбягваше другите Учени. Те се бяха скупчили в плътен кръг около Грийе и Сипс, почти не говореха и правеха само това, което им бъдеше наредено.
Предполага се, че тези хора са интелигентни и с въображение, помисли си горчиво Рийз; но пък, продължи той мислите си, бъдещето им всъщност не може да ги накара да използват въображението си и сърце не му даваше да ги обвинява, че са се отвърнали от света.
Единственото му, макар и слабо, удоволствие беше да прекарва дълги часове до дънера на дървото, взирайки се във въздуха към образуванието, което висеше на няколкостотин метра над него. Шест дървета се въртяха в ъглите на невидим шестоъгълник; дърветата се намираха в една и съща равнина и бяха достатъчно близо едно до друго, за да се трият листата им, но пилотите бяха толкова опитни, че нито една вейка не потрепна, докато се спускаха през десетки километри въздушно пространство. А в една мрежа, захваната с шест дебели въжета, под дърветата висеше кутиеобразната форма на машината за провизии. Рийз виждаше как от основата на машината още висят останки от пластините по палубата на Рафт.
Дори сега полетът беше гледка, която радваше сърцето му. Хората бяха способни на такава красота, на такива велики подвизи...
Белт се превърна във верига от домове и фабрики. Рийз видя смътно познати лица, които поглеждаха нагоре към пристигащите, прилични на малки копченца.
Палис се присъедини към него до дънера.
– Значи историята свършва така, млади миньоре – каза той дрезгаво. – Съжалявам.
Рийз вдигна глава малко изненадано; погледът на пилота беше извърнат към приближаващия Белт, а белезите му пламтяха.
– Палис, ти няма за какво да съжаляваш.
– Сигурно щях да ти направя услуга, ако те бях изхвърлил от дървото, още когато се качи на него нелегално. Там долу ще ти разкажат играта, момко.
Рийз вдигна рамене.
– Но едва ли ще ми е толкова трудно, колкото на останалите. – Той посочи с пръст към Учените. – И помни, че аз имах избор. Можех да се присъединя към революцията и да си остана на Рафт.
Палис се почеса по брадата.
– Не съм сигурен, че разбирам защо направи така. Кокалите знаят, че въобще не симпатизирам на старата система; а и начинът, по който твоите хора са били принудени да стоят там долу, трябва да те е накарал да ти кипне кръвта...
– Така беше, разбира се. Но... аз не отидох на Рафт, за да хвърлям запалителни бомби, пилоте. Исках да разбера какво не му е наред на света. – Той се усмихна. – Скромен, нали?
Палис вдигна глава още по-нависоко.
– Беше дяволски прав като се опита, момче. Проблемите, които ти виждаше, съвсем не са си отишли.
Рийз прокара поглед по покритото с червени петна небе.
– Не, не са.
– Не губи надежда – твърдо каза Палис. – Старият Холербах продължава да работи.
Рийз се изсмя.
– Холербах? Него няма да го местят. Все още имат нужда някой да им върши разни неща там – да им намира наръчниците за поправяне на машините за провизии, може би да се опита да премести Рафт заради някоя падаща звезда, а и освен това мисля, че дори Декър се страхува от него...