Той се опита да си припомни, че радиусът на малката планета е само някакви си петнайсет метра. Това пътуване обаче му се струваше най-дългото в живота му.
Най-сетне стигнаха до сърцето на този свят от кости. Рийз примижа в тъмнината, за да различи Куид. Кокалът го чакаше с ръце на хълбоците; стоеше върху някаква тъмна купчина. Засмя се.
– Добре дошъл – просъска той. Прокарваше пръсти по гората от кости около себе си, като очевидно търсеше нещо.
Рийз промуши краката си през последния слой от ребра към повърхността, на която стоеше Куид. Това беше метал, даде си сметка Рийз с изненада; разбит и покрит с мърсотия, но все пак метал. Той стъпи предпазливо. Гравитационното притегляне бе доста прилично. Сигурно беше нещо, произведено от човешки ръце, погребано тук в сърцето на отвратителната колония на Кокалите.
Той падна на колене и прокара пръсти по повърхността, за да разбере за какво става въпрос. Беше твърде тъмно, за да различи какъвто и да било цвят, но можеше да каже със сигурност, че това не е желязо. Можеше ли да е някакъв метал от корпуса на Кораба, както беше Рафт в зоната на офицерските квартали? Рийз затвори очи и поглади повърхността, опитвайки се да си припомни усещането при докосването на онази далечна палуба. Да, реши с нарастваща възбуда; това трябваше да е някаква част от Кораба.
Като си проправяше път през рамката от кости, той се разходи напред-назад по металната повърхност. Изделието беше под формата на куб с дължина на страната около три метра. Той набоде пръста си на някаква метална издатина; оказа се, че тя е останка от нещо като перка, ако си спомняше добре чеповете, които беше наблюдавал по Къртиците в мината и автобусите на Рафт. Дали бе възможно тази кутия някога да е била снабдена с реактивни двигатели и да е летяла във въздуха?
Главата му се напълни с разни мисли, които го накараха да забрави и жаждата, и отвращението, и страха... Той си представи оригиналния Кораб, голям, тъмен и осакатен, как се отваря като разцъфващ скитер и изпуска цяло ято по-малки корабчета. Ето го Моста с гладката си и мазна повърхност; ето ги автобусите и Къртиците, може би предназначени да возят екипажи от един или двама човека, или пък въобще да летят без човек на борда, да се приземяват и движат по неравни повърхности; а ето я накрая и тази кутия от нов тип, която вероятно побира десетина човека. Рийз си представи как хората от екипажа отлитат в този издут летателен апарат, може би за да търсят храна или пък път за връщане към Болдеровия пръстен...
Но някаква незнайна катастрофа е сполетяла подобния на кутия кораб. Той не е бил способен да се върне при Кораба. Провизиите им са свършили и за да оцелеят, хората от екипажа е трябвало да се оправят по друг начин и да използват други средства.
Когато накрая са успели да се върнат – или може би са били открити от някой спасителен отряд, – те са били опетнени в очите на своите другари заради това, че са се хранили с месо от същества от Мъглявината, както и с това на своите спътници.
И така те са били изоставени.
Някак са се преборили с потрошения си кораб, за да го накарат да обикаля в постоянна кръгла орбита около Сърцевината. И някои от тях са оцелели; те са отгледали децата си и може би са живели хиляди смени, преди да склопят очи... А децата, ужасени, са разбрали, че няма начин, по който могат да се отърват от труповете; в тази среда от милиарди гравитационни единици скоростта, необходима на кораба да избяга, е била просто много висока.
След което са минали поколения наред, преди пластовете кости да успеят да покрият първоначалната развалина, останала от кораба.
Очевидно Куид беше намерил това, което търсеше. Той подръпна ръкава на Рийз и момчето го последва към другия край на летателния апарат. Куид коленичи и посочи надолу; Рийз се подчини на нареждането и надникна през ръба на апарата. В стената под него имаше цепнатина и вътре се процеждаше точно толкова светлина, колкото Рийз да може да различи съдържанието на апарата.
Първоначално не можеше да разбере нищо. Корабът беше претъпкан с цилиндрични вързопи от някакво лъскаво, червено вещество; някои от вързопите бяха свързани посредством сглобки, докато други бяха захванати на неравномерни купчини към стените чрез въжета. Част от материала се беше изпекъл до сиво-черно, хрускаво вещество. Имаше я и вонята на гниещо, много старо месо.
Рийз се вторачи изумен. И тогава в единия „вързоп“ той видя очни ями.
Лицето на Куид се носеше в тъмнината, една ужасяваща маска от бръчки.