Напевите на Кокалите сякаш пулсираха, както кръвта пулсира във вените.
Най-накрая Горд сложи ръка на рамото му. Рийз се изправи в седнало положение, а светът около него се завъртя.
– Какво има?
– Китът – отговори Горд с нотка на вълнение. – Приготвят се да тръгват на лов за него. Трябва да дойдеш и да видиш това, Рийз; дори при тези обстоятелства гледката е невероятна.
Рийз внимателно стана и последва Горд навън от колибата.
Като се огледа изтощено, той различи обичайните групи от възрастни, насядали в малките си кръгове по колибите. Те пееха монотонно и ритмично. Дори децата изглеждаха като поразени от някаква магия: те седяха напрегнато в групички до възрастните, пееха и се поклащаха, доколкото им позволяваха възможностите.
Горд бавно се разхождаше по малката планета. Рийз го следваше с препъване; сега изглежда цялата колония вече пееше, така че повърхността от кожа пулсираше като барабан.
– Какво правят?
– Съблазняват кита. По някакъв начин песента примамва това същество все по-близо.
Объркан и раздразнен, Рийз каза:
– Та аз не виждам никакъв кит.
Горд приклекна на земята.
– Почакай малко и ще видиш.
Рийз седна до Горд и притвори очи. Постепенно пеенето си проправи път в съзнанието му и по едно време той започна да се поклаща в синхрон с циклично повтарящите се ритми; обхвана го настроение на спокойно приемане, дори на гостоприемство.
Дали музиката трябваше да накара и кита да се почувства така?
– Горд, откъде мислиш, че идва думата „кит“?
Инженерът сви рамене.
– Ти си бил Учен. Ти трябва да ми кажеш. Може би на Земята е имало някакво огромно същество с това име.
Рийз почеса разбърканата брада по лицето си.
– Чудя се как ли е изглеждал земният кит...
Очите на Горд се разшириха.
– Може би е бил нещо като това – предположи той и посочи.
Китът се издигна над хоризонта от кожа като някакво огромно, полупрозрачно слънце. Масивното му тяло представляваше сфера с ширина от около може би петдесет метра, което караше планетата на костите да изглежда като джудже; през прозрачната му кожа се виждаше как органите му работят в синхрон като огромни машини. Предната повърхност на кита беше снабдена с три сфери с размерите на човешко тяло. Начинът, по който те се въртяха, фиксирайки се върху малката планета и най-близките звезди, настойчиво напомняше на Рийз за очи. Към задната част на тялото бяха прикрепени три огромни перки; тези полуокръжности от плът бяха големи колкото основната сфера, но леко се въртяха, свързани с тялото посредством дебели ивици месо. Китът се спусна във въздуха, перките му минаха на не повече от двайсет метра над главата на Рийз и облъхнаха усмихнатото му лице със студен въздух.
– Фантастично! – възкликна той.
Горд се усмихна едва-едва.
Като продължаваха монотонно да пеят, Кокалите наизлязоха от колибите си. Погледите им бяха вперени в кита, а в ръцете си носеха копия от кост и метал.
Горд се наклони съвсем близо до Рийз и каза на фона на песента:
– Понякога просто прикачват въжета към тия същества и ги карат да издърпват колонията малко по-встрани в Мъглявината. За да пригодят орбитата, нали разбираш; иначе много отдавна щяха да са паднали в Сърцевината. Тази смяна обаче е явно, че се нуждаят от храна.
Рийз беше озадачен.
– Как може да бъде убито подобно същество?
Горд посочи.
– Не е трудно. Единственото, което трябва да се направи, е да се надупчи кожата му. Така то губи структурата си. След това просто пада в гравитационната яма на малката планета. Тогава цялата работа се състои в това проклетото нещо да бъде разфасовано достатъчно бързо, за да не се оплескаме целите в месото му...
Вече полетяха първите копия. Песента се разпадна на победни викове. Очевидно раздразнен, китът започна да мърда перките си по-бързо. Копията минаваха съвсем спокойно през полупрозрачната му плът или пък се заклещваха в пластове хрущял, докато накрая, за всеобща радост, беше улучен един орган. Китът полетя към повърхността на малката планета с нагъваща се кожа. Един огромен покрив от плът мина на не повече от три метра от главата на Рийз.
– Какво ще кажеш за това, миньоре? – Куид стоеше до него с копие в ръка. Кокалът се хилеше. – Само така може да се оцелее, а? По-добре, отколкото да се изстъргват остатъците на някоя мъртва звезда...
Във въздуха полетяха още копия; с все по-голяма точност те преминаваха през общото гравитационно поле на планетата и кита и улучваха меки мишени вътре в тялото на животното.