В Триест предаде децата на ционистката съпротива и умря пред прага на вратата точно срещу сградата.
През 1946 година Давид Кабаков и сестра му стигнаха в Палестина. На десетгодишна възраст беше вече куриер на Палмах и се би при отбраната на пътя Тел Авив — Ерусалим.
След двайсет и седем години война Кабаков по-добре от много хора знаеше цената на мира. Не мразеше арабите, но беше убеден, че преговорите с Ал Фатах са пълна дивотия. Точно този термин използваше и пред началниците си, когато се допитваха до мнението му, което не се случваше често.
В Мосад смятаха Кабаков за добър офицер на тайните служби, но военното досие и оперативната му работа бяха прекалено впечатляващи, за да го сложат зад бюро. При изпълнението на оперативни задачи непрекъснато съществуваше опасност да го заловят и поради това, както изискваше правилникът, го държаха настрана от закритите заседания на Мосад. Остана в оперативната група на разузнавателната служба, с която непрекъснато нанасяше удари по центровете на Ал Фатах в Ливан и Йордания. В тесен кръг висшите служители на Мосад го наричаха „последното средство“.
Никой не беше му го казвал в лицето.
Светлините на Вашингтон се завъртяха под крилото, когато самолетът зави към пистата на Националното летище. Кабаков зърна Капитолия, снежнобял в светлината на прожекторите. Зачуди се дали точно той не е мишената.
Двамата мъже, които чакаха в малката заседателна зала в израелското посолство, внимателно се вгледаха в Кабаков, когато той влезе с посланик Йоаким Тел. Докато го наблюдаваше, Сам Корли от Федералното бюро за разследване неволно се сети за капитана на щурмоваците, който преди двайсет години му беше командир във Форт Бенинг.
Фаулър от Централното разузнавателно управление не беше ходил войник. Кабаков му заприлича на безпризорен булдог. И двамата набързо се бяха запознали с досиетата на новодошлите, но се оказа, че те засягат предимно шестдневната и октомврийската война. Бяха стари ксерокопия от отдела на ЦРУ за Близкия изток. Изрезки от вестници. „Кабаков — тигърът на прохода Митла“ и други журналистически изхвърляния.
Посланик Тел, все още във вечерно облекло, дошъл направо от официален прием, набързо ги запозна.
В стаята настъпи мълчание и Кабаков натисна бутона на малкия си касетофон. Гласът на Далия Айяд изпълни тишината: „Граждани на Америка…“
Когато записът свърши, Кабаков заговори бавно, като внимателно подбираше думите си.
— Според нас Айлул Ал Асвад — Черният септември, се готви да нанесе удар тук, в Щатите. Този път не се интересуват от заложници, преговори или друг вид революционен театър. Искат максимален брой убити, искат да ви отвратят. Имаме основания да вярваме, че планът им е вече готов и че тази жена е главният изпълнител. — Помълча. — Вярваме също така, че в този момент тя е тук, в страната.
— В такъв случай трябва да имате информация, която да подкрепя записа — обади се Фаулър.
— Подкрепена е от факта, че знаем за готовността им да ударят тук, и от обстоятелствата, при крито беше намерена касетата. Опитвали са и преди — обясни Кабаков.
— Взели сте касетата от апартамента на Наджир, след като сте го убили, така ли?
— Да.
— Но не сте го разпитвали преди това?
— Разпитът на Наджир щеше да е безпредметен.
Сам Корли забеляза гняв по лицето на Фаулър. Погледна досието пред себе си.
— Защо смятате, че жената, която сте видели в стаята, е направила записа?
— Защото Наджир не е имал време да я скрие на сигурно място — рече Кабаков. — А той не беше непредпазлив човек.
— Но не е бил достатъчно предпазлив, за да се опази от вас — отбеляза Фаулър.
— Наджир оцеля достатъчно дълго време — каза Кабаков. — Достатъчно, за да организира акциите в Мюнхен и на летище „Лод“. Прекалено много. А ако не внимавате сега, във въздуха ще се разхвърчат и американски ръце и крака.
— Защо смятате, че ще изпълнят плана си, щом като Наджир е мъртъв?
Корли вдигна очи от изрезката, която четеше, и сам отговори на Фаулър:
— Защото касетата е опасна. Записът е бил един от последните етапи. Заповедите вече са издадени. Прав ли съм, майоре?
Кабаков веднага разпозна опитния в разпитите човек. Корли поемаше ролята на адвоката.
— Напълно — отговори той.
— Операцията може да се организира в друга страна и в последния момент да се прехвърли тук — продължи Корли. — Защо смятате, че жената живее тук?