На петнайсети февруари 1973 година в Ханой качиха Ландър на борда на военен самолет C-141. Един редник закопча колана му. Ландър не погледна през прозореца.
И полковник ДеДжонг беше в самолета. Бе станал неузнаваем. През последните две години, когато даваше личен пример на хората си да не сътрудничат на виетнамците, му бяха счупили носа и избили зъбите. Сега даде пример как да не се обръща внимание на Ландър. Ако Ландър забеляза това, с нищо не го показа. Беше слаб и изпит и всеки момент чакаше да получи пристъп на маларична треска. Лекарят на военновъздушните сили, който пътуваше с тях, го държеше под око. Количката със сандвичи и напитки непрекъснато минаваше напред-назад по пътеката.
Няколко офицери бяха изпратени да поговорят с военнопленниците, стига те да имат такова желание. Един от тях седна до Ландър. Но на Ландър не му се приказваше. Офицерът привлече вниманието му към количката с храна. Ландър взе един сандвич и лакомо го захапа. Подъвка залъка няколко пъти и го изплю в плика. Сложи сандвича в джоба си. Взе още един и също го мушна в джоба.
Офицерът до него отвори уста да го увери, че има много сандвичи, но промени решението си. Потупа Ландър по ръката. Никаква реакция.
Военновъздушната база в Кларк, Филипините. Чакаше ги оркестър и командирът на базата, готов да ги поздрави. Телевизионните камери бяха готови. Полковник ДеДжонг се канеше да слезе пръв от самолета. Мина по пътеката към вратата, видя Ландър и спря. За секунда на лицето му се изписа ненавист. Ландър вдигна поглед към него и веднага се извърна. Трепереше. ДеДжонг отвори уста, но изражението му малко се смекчи и отмина към виковете „ура“ и слънцето.
Изпратиха Ландър във флотската болница „Сейнт Олбан“ в Куинс. Там започна да пише дневник — идея, която нямаше да поддържа дълго. Пишеше извънредно бавно и внимателно. Боеше се, че ако забърза, писалката ще му се изплъзне и ще напише нещо, което не би искал да види.
Следват първите четири записа:
„Сейнт Олбан“, 2 март
Свободен съм. Първите осем дни Маргарет идваше всеки ден. Тази седмица дойде три пъти. През другите дни е на работа. Изглежда добре, но не както си я представях там. Два пъти доведе момичетата. Днес бяха тук. Седяха, гледаха ме и оглеждаха стаята. Държах ръката си под чаршафа. Няма какво да правят в болница. Могат да слизат долу и да си купуват кока-кола. Да не забравя да взема малко дребни пари. Маргарет вероятно им дава. Сигурно им изглеждам чужд. Маргарет е много добра и търпелива и те я слушат. Миналата мощ пак сънувах Невестулката и днес разговарях разсеяно с тях. Маргарет поддържаше разговора.
„Сейнт Олбан“, 12 март
Лекарите казаха, че имам малария фалципарум и затова пристъпите на треската са нередовни. Дават ми хлорохин, но не ми действа веднага. Треската ме налегна, докато Маргарет беше тук. Подстригала е късо косата си. Не й прилича много, но ухае приятно. Държа ме по време на пристъпа. Беше нежна, но държа лицето си извърнато. Надявам се, че не мириша лошо. Може би венците ми не са в ред. Страхувам се, че Маргарет ще чуе нещо. Дано не е гледала филма.
Добри новини. Според медиците ръката ми е увредена само десет процента. Няма да ми пречи да летя. Маргарет и децата рано или късно ще трябва да я видят.
„Сейнт Олбан“, 20 март
Джъргънс лежи по-надолу по коридора. Надява се да се върне в училище, но не е добре. Мисля, че прекарахме в една килия точно две години. Твърди, че са седемстотин четирийсет и пет дни. И той сънува. Понякога Невестулката. Трябва да държат вратата на стаята му отворена. Накрая карцерът го съсипа. Не вярваха, че не крещи нарочно. Невестулката му се развика и прати за капитан Смегма. Истинското име на Смегма беше капитан Леброн Ну, не бива да забравям това. Половин французин, половин виетнамец. Блъскаха Джъргънс в стената, удряха го по лицето, а той им каза: „Различните видове растения и животни носят в себе си смъртоносни фактори, които при смесване на еднакви видове спират развитието им на даден етап и индивидът умира. Най-очебиен пример е жълтата раса на домашната мишка, inns musculus, която не може да отгледа нормално поколение. Това сигурно ще те заинтригува, Смегма. (В този момент започнаха да го измъкват от килията.) Ако жълта мишка се съеши с не жълта, половината от малките са жълти, а половината не са. (Джъргънс се държеше за решетките и Невестулката излезе да го срита по пръстите.) Съотношението, което може да се очаква от съешаването на различни видове — жълта мишка, поколение на жълта и не жълта с не жълта, например с малък ненаситен гризач с тънки крачета, подобен на заек, но с по-малки уши. Ако двете се съешат, малките обикновено са две жълти и едно не жълто, докато очакваното съотношение между малките е едно чисто жълто към две смесени и едно не жълто. (Ръцете му кървяха, влачеха го надолу по коридора, а той продължаваше да крещи.) Но «еднородно жълтото» умира още като ембрион. Това си ти, Смегма. «Пълзящото пернато» с къси, криви крачета има генетично поведение като на жълтата мишка.“