— Ами…
— Слушай ме внимателно — прекъсна го нетърпеливо тя и погледна нагоре над главите им. — По никакъв начин не бива да фамилиарничиш с мен, нито да ме докосваш, разбираш ли? Пред него трябва да говорим само на английски. Никога не се качвай на горния етаж на къщата му. Никога не го изненадвай. Заради мисията ни.
Лицето на Фазил бе осветено отдолу от радиостанцията. Очите му святкаха в кухините.
— Добре, заради мисията ни, другарко Далия. Докато ни върши работа, ще се съобразявам с него.
Далия кимна.
— Ако не се съобразяваш, може да усетиш на свой гръб на какво е способен — каза тя, но думите й потънаха във вятъра, докато се изкачваше нагоре.
Беше мръкнало. Мъждукаше само светлинката от компасната будка, но тя бе видима единствено за Ландър. Той ясно виждаше червените и зелените светлини на катера и големия му прожектор, който пронизваше тъмата. Пресметна, че правителственият кораб е с половин възел по-бърз и че преднината му е около седем километра. Фазил се качи при него.
— Уведоми по радиото митницата за „Летиша“. Каза, че ще ни залови сам.
— Кажи на Далия, че времето наближава.
Ландър знаеше, че от катера не могат да го видят, но все пак улавяха и най-малката промяна в курса му. Почти усещаше пипалата на радара върху гърба си. Щеше да е по-добре, ако наоколо имаше и други кораби… Да! Отляво забеляза белите светлини на някакъв съд, който се движеше на север с доста голяма скорост. Промени леко курса така, че да мине колкото може по-близо до него. Ясно си представяше радарния екран на патрулния катер — зелените светлини играеха по лицето на радиста, наблюдаващ големия образ на кораба и по-малкия на бързата лодка. Сигналът се появяваше ясно всеки път, когато лъчът на радара се завърташе.
— Приготви се — извика той на Далия.
— Да вървим — обърна се тя към Фазил.
Той не зададе въпроси. Двамата изтеглиха малката платформа с плаващите устройства настрана от завързаните експлозиви. Плаващите устройства представляваха барабани, всеки от които имаше малък отвор отгоре и обикновен кран отдолу. Далия донесе мачтата от каютата и радарния отражател от мостика. Прикрепиха рефлектора на върха на мачтата и я поставиха в отвора на платформата. С помощта на Фазил тя завърза единия край на триметрово въже за долната част на платформата, а другия — към оловна тежест. Вдигнаха глава и видяха светлините на кораба почти над себе си. Носът му стърчеше като скала. Профучаха край него като светкавица.
Ландър зави на север и погледна назад над кърмата, за да остави кораба между себе си и патрулния катер. Сега сигналите на радара им се смесваха, като по-високият кораб заслоняваше лодката на Ландър от импулсите на радара.
Той изчисли разстоянието до катера.
— Отвори крановете наполовина. — Секунда след това спря двигателите. — Хвърляй.
Далия и Фазил пуснаха плаващата платформа през борда. Мачтата лудо се залюля, когато тежестта, увиснала под платформата, я стабилизира като шлеп, поддържащ радарния отражател високо над водата. Когато Ландър включи отново двигателите и пое право на юг, платформата отново се заклати.
— Радистът не може да бъде сигурен дали сигналът на отражателя сме ние или някакъв нов съд и не знае дали още не сме зад кораба — отбеляза Фазил. — Колко време ще плава мачтата?
— С полуотворени кранове петнайсет минути — отвърна Далия. — Когато катерът стигне там, ще е потънала.
— И той ще последва кораба на север да провери дали не сме зад него, така ли?
— Може би.
— До каква степен може да ни види сега?
— На такова разстояние дървената лодка е почти невидима. Дори боята й е оловна. От кораба ще се получи слаба намеса. Ако спре, за да се ослуша, шумът от двигателите му също ще помогне. Още не знаем дали се е хванал на въдицата.
От мостика Ландър наблюдаваше светлините на патрулния катер. Виждаше двете редици бели светлини и червената светлина на левия борд. Ако се обърнеше към тях, щеше да, види зелената светлина на десния борд.