Кабаков придърпа стол и седна до леглото на Фавзи. Запали цигара.
— Ще остана доволен, ако проведем един тих разговор. Ще бъде ли тих?
Фавзи кимна и Кабаков кимна на Мошевски да махне ножа.
— А сега, Мустафа Фавзи, ще ти обясня как ще ми помогнеш, без да поемаш никакви рискове за себе си. Знаеш, че ако откажеш да ми сътрудничиш, ще те пречукам, без да ми мигне окото, но нямам причина да те убивам, ако ми помогнеш. Много е важно да го разбереш.
Мошевски нетърпеливо се размърда на стола и извади от джоба си въже.
— Нека първо го вържа…
— Не, не — възрази Кабаков и вдигна ръка. — Знаеш ли, Фавзи, при по-неинтелигентни от теб хора често се налага предварително да обясняваме, че първо, ако ме ядосат, ще изпитат адски болки и ще бъдат обезобразени, и второ, че ако са полезни, ще получат богато възнаграждение. И двамата знаем какво представлява това възнаграждение. — Кабаков тръсна пепелта от цигарата с малкото си пръстче. — По правило, преди да започнем разговора, бих накарал приятеля си най-напред да ти счупи ръцете. Но ти, Фавзи, няма какво да загубиш, ако ни кажеш какво е станало тук. Това, че не си казал нищо на митничарите, е удостоверено. Помощта, която ще окажеш на мен, ще остане наша тайна. — Хвърли на леглото израелския си паспорт. — Е, ще ми помогнеш ли?
Фавзи го погледна и преглътна с усилие. Не каза нищо.
Кабаков стана и въздъхна.
— Сержант, ще изляза да подишам чист въздух. Може би Мустафа Фавзи има нужда да се подкрепи. Обади ми се, когато изяде тестикулите си.
И се обърна към вратата на каютата.
— Имам роднини в Бейрут.
Фавзи не бе в състояние да контролира гласа си. Кабаков виждаше как сърцето му се блъска в слабото, полуголо тяло, седнало на койката.
— Естествено, че имаш — съгласи се Кабаков. — И не се съмнявам, че са били заплашвани. Лъжи митничарите колкото си искаш. Но не и мен, Фавзи. Няма къде да се скриеш от мен. Нито тук, нито вкъщи, нито където и да е на земята. Уважавам роднините ти. Разбирам тези неща и няма да те издам.
— Ливанецът уби Лармосо на Азорските острови — започна Фавзи.
Мошевски нямаше вкус към изтезанията. Знаеше, че и Кабаков ги мрази. Трябваше да положи съзнателно усилие да не се усмихне, докато претърсваше каютата. Всеки път, когато монологът на Фавзи започнеше да се запъва, Мошевски спираше работата си, за да му хвърли страшен поглед, като се стараеше да изглежда разочарован, че няма повод да го накълца.
— Опиши го.
— Тънък, със среден ръст. На лицето си има белег, покрит с коричка.
— Какво имаше в чувалите?
— Не знам. Аллах ми е свидетел. Ливанецът ги напълни от сандъците в предния трюм. Не пусна никого наоколо.
— Колко души бяха в лодката?
— Двама.
— Опиши ги.
— Единият беше висок и слаб, другият — по-дребен. Носеха маски. Уплаших се и не ги гледах много-много.
— За какво говореха?
— По-високият говореше с ливанеца на английски.
— А по-дребният?
— Той мълча.
— Дали не е бил жена?
Арабинът се изчерви. Не искаше да признава, че се е уплашил от жена. Беше немислимо.
— Ливанецът е носил пистолет и е заплашил роднините ти и това те е накарало да му сътрудничиш, Фавзи — рече благо Кабаков.
— Би могъл да бъде жена — престраши се накрая Фавзи.
— Видя ли ръцете й на чувалите?
— Носеше ръкавици. Но отзад на маската й имаше буца, която би могла да е коса. А също и дупето й.
— Какво дупето й?
— Беше апетитно. По-широко от мъжко. Освен ако е било закръглено момче.
Мошевски, който ровеше в хладилника, се почерпи с бутилка бира. Зад бирата имаше нещо. Извади го и го подаде на Кабаков.
— Религията на капитан Лармосо изискваше ли да държи в хладилника си култови предмети? — попита Кабаков и приближи към лицето на Фавзи обезобразената от ножа фигурка на Божията майка.
Фавзи я изгледа с неподправеното неразбиране и отвращение, каквото изпитва истинският мюсюлманин към култовите изображения. Кабаков, дълбоко замислен, помириса статуетката и я почопли с нокътя на показалеца си. Пластичен експлозив. Лармосо е знаел какво е, но не е бил информиран за свойствата му, разсъждаваше той. Капитанът е сметнал, че е най-безопасно да го държи на студено като останалите експлозиви в трюма. Излишен труд, рече си Кабаков. Обърна статуетката в ръцете си. Щом са положили такива усилия да скрият експлозивите, значи са смятали да ги пренесат през митницата.