Входът на сградата не беше заключен. Застана пред вратата на Музи и се заслуша. След това с всичка сила замахна с чука към ключалката.
Вратата се отвори с трясък, като отнесе със себе си част от пантите. Кабаков се озова вътре, преди треските да паднат на пода, като насочи голям пистолет към дебелия мъж в рокля.
Музи стоеше на прага на спалнята си, ръцете му бяха пълни с книжа. Челюстта му трепереше и когато погледна Кабаков, в очите му се четеше тъпа болка.
— Кълна се, че не съм…
— Обърни се и сложи ръце на стената.
Кабаков внимателно го претърси и извади малък автоматичен пистолет от дамската му чантичка. Затвори строшената врата и я подпря с един стол.
Музи се беше съвзел с мълниеносна бързина.
— Имате ли нещо против да махна тази перука? Сърби ме главата.
— Нямам. Седни. — Кабаков заговори в радиостанцията. — Димпълс, свържи се с Мошевски. Кажи му да докара камиона. — Извади паспортите от джоба си. — Музи, искаш ли да живееш?
— Без съмнение ми задавате реторичен въпрос. Мога ли да знам кой сте? Нито извадихте разрешение за обиск, нито ме убихте. Това са единствените две неща, които бих разпознал веднага.
Кабаков показа на Музи паспорта си. Изражението на дебелия мъж не се промени, но в главата му късчетата мозайка светкавично се нареждаха, защото разбра, че има вероятност да оживее. Музи скръсти ръце върху престилката и зачака.
— Платиха ти вече, нали?
Музи се поколеба. Пистолетът на Кабаков изпука, заглушителят изсвистя и в облегалката на стола до врата на Музи се заби куршум.
— Музи, ако не ми помогнеш, си мъртъв. Те няма да те оставят жив. Ако останеш тук, ще влезеш в затвора. За теб трябва да е очевидно, че съм единствената ти надежда. Ще направя предложението си само веднъж. Кажи ми всичко и лично ще те кача на самолета на летище „Кенеди“. Аз и хората ми сме единствените, които могат да те качат жив на самолета.
— Името ви ми е познато, майор Кабаков. Знам с какво се занимавате и смятам, че е малко вероятно да ме оставите жив.
— Държиш ли на думата си в сделките?
— Често.
— Аз също. Предполагам, че вече си получил парите или поне една голяма част. Кажи ми и върви да ги харчиш.
— Къде? В Исландия ли?
— Това си е твой проблем.
— Добре — рече тежко Музи. — Ще ви кажа. Но искам да излетя довечера.
— Ако информацията ти съвпада с нашата, съгласен съм.
— Не знам къде са експлозивите и това е самата истина. Имах контакти с тях два пъти — веднъж тук и веднъж в Бейрут. — Музи изтри лице с престилката и облекчението се плъзна по тялото му като бренди. — Имате ли нещо против да си взема бутилка „Перие“? От говоренето ожаднявам.
— Знаеш, че къщата е обкръжена.
— Повярвайте ми, майоре, не искам да бягам.
Между хола и кухнята имаше само един тезгях за сервиране. Кабаков можеше да го наблюдава през цялото време. Кимна.
— Най-напред дойде американецът — заговори Музи до хладилника.
— Американецът ли?
Музи отвори вратата на хладилника и видя устройството секунда преди то да експлодира и да го забие на късчета в стената. Стаята се разтресе. Кабаков излетя от стола и падна. От носа му потече кръв. Изпочупените мебели затрещяха около него. Непрогледна тъма. Кънтящо мълчание и пукот на пламъци.
Първата тревога се вдигна в осем часа и пет минути. Диспечерът на пожарникарите я нарече „пожар в тухлен апартамент с размери седемдесет и пет на сто двайсет и пет, изцяло обхванат, изискващ кола двеста двайсет и четири, стълба сто и осемнайсет и спешна намеса“.
Полицейските телекси в участъците затракаха и изписаха следното съобщение:
СЪОБЩЕНИЕ 12 08 20 Ч. УЧАСТЪКЪТ ДОКЛАДВА ПОДОЗРИТЕЛНА ЕКСПЛОЗИЯ И ПОЖАР УЛ. ВИНСЕНТ 382. ДВЕ ЛИЦА ПОЧИНАЛИ ПО ПЪТЯ ЗА ОБЛАСТНАТА БОЛНИЦА ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК 24
Рулото с хартията се обърна два пъти и последва:
СЪОБЩЕНИЕ 13 08 20 Ч. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРЕДИШНОТО ЕДИН ТРУП ЕДИН РАНЕН ОТКАРАНИ В БОЛНИЦАТА В ЛОНГ АЙЛАНД ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК 24
Журналисти от „Дейли Нюз“, „Ню Йорк Таймс“ и „Асошиейтед Прес“ чакаха в коридора на болницата в Лонг Айланд, когато капитанът на пожарникарите излезе от стаята зачервен и ядосан. До него бяха Сам Корли и заместник-началникът. Капитанът се прокашля.
— Мисля, че е експлозия на газ в кухнята — рече той и отмести поглед от камерите. — Сега проверяваме.