Кожата му потръпваше под студения стетоскоп. Пластирът върху лявата страна на гръдния кош пречеше на лекаря. В спешното отделение бяха свършили добра работа. Огледа с професионално любопитство старите белези, които изпъстряха тялото на Кабаков.
— Бихте ли се отдръпнали от светлината? — обърна се той към Мошевски.
Мошевски пристъпи от крак на крак. Накрая застана до прозореца в поза, наподобяваща „свободно“, и гледаше навън, докато траеше прегледът. Последва лекаря в коридора.
Във фоайето чакаше Сам Корли.
— Е?
Младият лекар раздразнено повдигна вежди.
— А, да! Вие бяхте от ФБР. — Сякаш разпозна растителен вид. — Има леко мозъчно сътресение. Рентгеновите снимки са добри. Три ребра са счупени. Изгаряния втора степен на лявото бедро. Гърлото и дробовете са силно раздразнени от пушека, който е вдишвал. Синусите му са пробити и може да се наложи пункция. Следобед ще го посети специалист по УНГ. Очите и ушите изглеждат добре, но очаквам ушите му да звънтят. Не е нещо необикновено.
— Главният лекар каза ли ви да го впишете в списъка на пациентите в критично състояние?
— Главният лекар може да го вписва където си иска. За мен състоянието му е прилично, дори добро. Има забележително здрава физика, но доста е злоупотребявал с нея.
— Но вие трябва да…
— Господин Корли, главният лекар, ако реши, може да го обяви пред обществеността и за бременен, пет пари не давам. Няма да му противореча. Как стана злополуката или не бива да питам?
— Май е избухнала някаква печка.
— Да, сигурно. — Лекарят презрително изсумтя и отмина.
— Какво значи специалист по УНГ? — запита Мошевски.
— Уши, нос и гърло. Между другото, не знаех, че говорите английски.
— Едва-едва — обясни Мошевски и бързо се върна в стаята. Корли се втренчи замислено в гърба му.
Кабаков спа почти цял следобед. Когато действието на приспивателното отмина, очите му затрепкаха под клепачите и засънува наркотично-ярък сън. Намираше се в апартамента си в Тел Авив и червеният телефон звънеше. Но не можеше да го достигне. Беше се заплел в купчина дрехи на пода, които воняха на кордит.
Ръцете на Кабаков стиснаха болничния чаршаф. Мошевски чу, че платът се къса, и скочи от стола с бързината на бизон. Разтвори юмруците на Кабаков и сложи ръцете му до тялото. Успокои се, като видя, че е разкъсал само чаршафа, а превръзката е непокътната.
Кабаков се събуди, потънал в спомени. Събитията в къщата на Музи не се възпроизвеждаха последователно и беше влудяващо да подрежда частите, които изплуваха пред очите му. До вечерта махнаха кислородната маска и звънтенето в ушите намаля достатъчно, за да чуе разказа на Мошевски за събитията след експлозията — линейката, журналистите, временно залъганите, но недоверчиви вестници.
Кабаков можа да чуе и Корли, когато го пуснаха в стаята.
— Как се добра до Музи? — Корли беше пребледнял от гняв.
Кабаков не искаше да говори. Това го караше да кашля, а кашлицата разгаряше огъня в гърдите му. Кимна на Мошевски.
— Кажи му — изхриптя той.
Произношението на Мошевски се бе подобрило значително.
— Музи беше вносител…
— Боже Господи, знам това. Имам справка за него. Кажи какво чухте и видяхте.
Мошевски стрелна поглед, към Кабаков и получи леко кимване. Започна с разпита на Фавзи, откриването на статуетката и разглеждането на корабните документи. Кабаков описа сцената в апартамента на Музи. Когато свършиха, Корли вдигна слушалката на телефона до леглото на Кабаков и издаде бърза поредица заповеди — разрешения за претърсване на „Летиша“ и екипажа; осигуряване на екип от лабораторията за обследване на кораба. Кабаков го прекъсна веднъж.
— Кажи им да се държат зле с Фавзи пред екипажа.
— Какво? — Корли закри слушалката с ръка.
— Да кажат, че корабът е арестуван заради неговия отказ да сътрудничи. Наругайте го здраво. Дължа му услуга. Има роднини в Бейрут.
— Но ако се оплаче, ние ще сме на топа на устата.
— Няма да се оплаче.
Корли възобнови телефонния си разговор и продължи още няколко минути с инструкциите.