— Добре, чакай. До сутринта ще съм уредил всичко. Ще можеш да провериш всичко сам, за да се успокоиш.
— Не обещавам нищо.
— Но ще го имаш предвид, нали? — Кабаков мразеше увъртанията.
— Ще видим. Междувременно ще оставя пет души охрана на етажа. Гадно е да загубиш рунда, нали?
Кабаков го погледна и Корли изведнъж се сети за язовеца, който като дете беше хванал в капан. Язовецът се беше нахвърлил срещу него, като влачеше след себе си капана, а счупената му бедрена кост дълбаеше следа в земята. В този момент очите на Кабаков приличаха на очите на язовеца.
Когато агентът на ФБР излезе от стаята, Кабаков се опита да седне, но падна обратно върху възглавницата. От усилието му се зави свят.
— Мошевски, обади се на Рейчъл Бауман — каза той.
Телефонният номер на доктор Бауман се намираше в телефонния указател на лекарите в Манхатън. Мошевски го набра с малкия си пръст — единственият, който влизаше в отворите на шайбата, и чу гласа на телефонистката от службата за телефонни услуги. Доктор Бауман щяла да отсъства три дни.
Намери „Бауман Р.“ в раздела за домашни телефони в Манхатън. Обади се същият глас. Да, обясни момичето, доктор Бауман може би ще се обади, но не беше сигурна. Има ли телефон, на който доктор Бауман би могла да бъде намерена? Съжалява, но не може да даде тази информация.
Мошевски накара един от федералните агенти в коридора да поговори с телефонистката. Изчакаха я да свери данните от картата му и да им се обади.
— Доктор Бауман е в хотел „Маунт Мърей Лодж“ в планината Поконо — рече най-сетне федералният агент. — Казала е на телефонистката, че ще се обади на домашния си телефон. Било е вчера. Още не се е обаждала. Щом е казала, че тя ще се обади, значи се е регистрирала в хотела под чуждо име.
— Да, да — изхриптя Кабаков.
— Вероятно някоя любовна авантюрка. — Агентът не можеше да говори тихо.
Е, помисли Кабаков, какво можеш да очакваш от жена, на която седем години не си се обаждал.
— Далече ли е това място?
— На около три часа път.
— Мошевски, иди я доведи.
На сто и петдесет километра от болницата в Лейкхърст, щата Ню Джърси, Майкъл Ландър бърникаше бутоните за настройване на телевизора. Той имаше отличен образ, всички електроуреди в къщата работеха безупречно, но Майкъл все не беше доволен. Далия и Фазил не издаваха нетърпението си. Новините в шест часа бяха почти свършили, когато Ландър най-сетне остави телевизора на мира.
— Вчера рано сутринта експлозия в Бруклин е отнела живота на Бенджамин Музи. Друг мъж е бил тежко ранен — съобщи телевизионният журналист. — Следва репортажът на Франк Фризели от мястото на събитието.
Последва пауза, през която журналистът гледаше неловко в камерата, и филмът тръгна. На екрана се появи Франк Фризели, застанал на тротоара пред дома на Музи на фона на гора от пожарникарски маркучи.
— … е избил стената на кухнята и е причинил незначителни щети на съседната къща. Трийсет и пет пожарникари и шест пожарникарски коли се бориха с огъня близо половин час. Шестима от тях бяха откараш в болница поради вдишване на дима.
Камерата се пренесе на страничната степа на къщата, където зееше голяма дупка. Ландър напрегнато се наведе напред, за да прецени силата на взрива. Фазил гледаше като хипнотизирам.
Пожарникарите навиваха маркучите си. Очевидно телевизионният екип беше пристигнал малко преди приключването на операцията. Последваха сцени от площадката пред болницата. Някакъв интелигентен служител на телевизията, който явно знаеше, че болницата в Лонг Айланд е специализирана за жертви на злополуки в 76-и район, беше изпратил екип направо там след получаване на информацията за случилото се. Новинарите бяха пристигнали малко преди линейката. Видяха се санитарите, които изнесоха носилката, като двама бутаха количката, а трети държеше банката с венозна течност за системата. Картината се затресе, очевидно събралата се тълпа блъскаше оператора. След това заподскача — операторът се затича редом с носилката. Когато стигнаха прага на интензивното отделение, камерата спря. Последен кадър на опушено от дима лице.
— Давид Кабов, без адрес, постъпи в болницата в Лонг Айланд. Състоянието му бе описано като критично.
— Кабаков! — изрева Фазил. Устните му оголиха зъбите и той избухна в нескончаем поток арабски ругатни. И Далия заговори на арабски. Беше пребледняла, спомни си стаята в Бейрут, черното дуло на автомата, насочено към нея, Наджир, отпуснат до опръсканата с кръв стена.