Корли откри Мошевски на една пейка пред стаята на Кабаков със сандвич „Биг Мак“ в ръка. До него на инвалиден стол седеше около осемгодишно момиченце. И то ядеше „Биг Мак“.
— Спи ли Кабаков?
— Къпе се — отговори Мошевски с пълна уста.
— Добро утро — поздрави детето.
— Добро утро. Мошевски, кога ще свърши с банята?
— Когато сестрата го изтърка — обясни детето. — Много гъделичка. Къпала ли ви е някога сестра?
— Не. Мошевски, кажи й да побърза. Трябва да…
— Искате ли да си отхапете от сандвича ми? — попита детето. — Господин Мошевски и аз изпратихме да ни ги купят. Господин Мошевски не разрешава на господин Кабаков да яде сандвичи. Господин Кабаков се изрази много остро по този повод.
— Разбирам — заяви Корли и загриза нокътя на палеца си.
— Имам същите изгаряния като господин Кабаков.
— Много съжалявам.
Момиченцето се наведе предпазливо настрани и си взе пържени картофи от плик в скута на Мошевски. Корли отвори вратата, надникна вътре, размени няколко думи със сестрата и се върна в коридора.
— Остава й още един крак — промърмори той. — Още един крак.
— Готвех и обърнах тенджера с вряла вода отгоре си — обади се детето.
— Моля?
— Казах, че готвех и се изгорих с вряла вода.
— О, съжалявам.
— Казах на господин Кабаков… същото е станало и с него, знаете… та му казах, че повечето домашни злополуки стават в кухнята.
— Ти си говорила с господин Кабаков?
— Разбира се. Гледахме заедно през прозореца му как децата играят мач на игрището отсреща. Играят всяка сутрин преди училище. От моята стая виждам само някаква тухлена стена. Той знае много смешни вицове. Искате ли да ви кажа един?
— Не, благодаря. Той вече ми ги разказа.
— И аз имам легло като неговото…
Сестрата излезе в коридора с пълен леген в ръце.
— Вече можете да влезете.
— Добре — отвърна детето.
— Почакай, Доти — избоботи Мошевски. — Остани с мен. Не сме си изяли картофите.
— Пържените картофи — рече то.
Корли завари Кабаков седнал в леглото.
— Щом като вече си чист, мога да ти кажа новините. Получихме разрешение за обиск на „Летиша“. Трима членове на екипажа са видели лодката. Никой не помни номерата, но те и без това са били фалшиви. Имаме малко боя, полепнала по корпуса, когато се е опирала в кораба. В момента се анализира.
Кабаков направи лек, нетърпелив жест. Корли не му обърна внимание и продължи:
— Специалистите по електроника разговаряха с радиста на катера на бреговата охрана. Смятат, че лодката е била дървена. Знаем, че е била много бърза. На базата на описанието на звука допускаме, че е имала дизелови турбодвигатели. Напълно отговаря на описанието на контрабандистки скутер. Рано или късно ще я намерим. Вероятно е строена в добра корабостроителница.
— А американецът?
— Нищо. Както знаеш, страната гъмжи от американци. Накарахме моряците от екипажа на „Летиша“, които могат да работят с идентификатора, да съставят портрет на мъжа, който се е качил допълнително на кораба. Но трябва да работим с преводач и върви много бавно. Казват: „Има очички като свински гъз“ и други подобни. Ще ти донеса идентификатор да направиш портрет на жената. В лабораторията работят върху статуетката.
Кабаков кимна.
— Организирал съм евакуация в единайсет и половина. Ще тръгнем оттук в единайсет, ще те закараме на терминала на военноморските сили на летище „Ла Гуардия“…
— Мога ли да поговоря с вас, господин Корли? — обади се Рейчъл от вратата. Държеше в ръка рентгеновите снимки и изследванията на Кабаков и носеше най-колосаната си бяла престилка.
— Вече можех да съм в израелското посолство — рече Кабаков. — Там нямаше да можете да ме пипнете с пръст. Поговори с нея, Корли.
Половин час по-късно Корли проведе разговор с главния лекар, който на свой ред разговаря със служителя, който отговаряше за връзките със средствата за масово осведомяване. Служителят беше решил да си тръгне по-рано следобед. Мушна под телефона съобщение за журналистите и не си направи труда да приложи справка за състоянието на пациента.
Телевизионните станции, които подготвяха новините си в шест часа, се обадиха късно следобед да проверят има ли нещо ново в отделението за злополуки. Чиновникът им прочете съобщението, в което се казваше, че „господин Кабов“ е преместен във Военната болница в Брук. Денят беше преизпълнен с новини. Никоя от станциите не излъчи тази информация.