— Слушай, ако наистина искаш да свършиш нещо полезно — рече тя, — вземи тази книга и я занеси горе на нощния администратор. Така няма да има нужда да я мъкна чак догоре. Тежи към пет килограма.
— Как влезе тук?
— С ключа на нощния администратор. — Ако поискаше да види ключа, щеше да го убие.
— Нощем тук не се влиза.
— Добре де, ако искаш, обади се горе и им кажи, че трябва да получават разрешение от теб. На мен ми е все тая. Току-що ми наредиха да дойда и да им занеса регистъра, това е всичко. — Ако се опиташе да позвъни, щеше да го убие. — Значи преди да вляза тук, трябваше да ти се обадя, така ли? Не знаех.
— Аз отговарям за всичко това, ясно ли е? Трябва да знам кой се мотае тук. Виждам светлина, а не знам какво става. Наложи се да оставя входа и да дойда дотук. Ами ако някой чака отвън да влезе скришом? Ще ме уволнят, защото не съм бил на поста си, ясно ли е? Когато слизаш тук, трябва да ми се обаждаш.
— Разбира се. Съжалявам.
— Да не забравиш да заключиш и да изгасиш лампата.
— Няма.
Той кимна и бавно се отдалечи по коридора.
Стая 327 беше тиха и тъмна. През спуснатите щори се процеждаше светлина от лампите на улицата и хвърляше леки ивици по тавана. Очи, привикнали с мрака, биха видели легло, снабдено с алуминиева рамка за поддържане на чаршафите на разстояние от тялото на пациента. В леглото Доти Хиршбърг спеше с дълбокия сън на детството, върхът на палеца й едва докосваше устните, пръстите й бяха разтворени на възглавницата. Цял следобед беше гледала от прозореца на новата си стая как децата играят мач и се беше уморила. Вече бе свикнала с влизанията и излизанията на нощните сестри и когато вратата бавно се отвори, не помръдна. Лентата светлина на отсрещната стена се разшири, закри се от сянка и отново се стесни с тихото затваряне на вратата.
Далия Айяд стоеше с гръб към вратата и чакаше зениците й да се разширят. На светлината от коридора беше видяла, че стаята е празна, с изключение на пациента. Възглавниците на стола още бяха издълбани от бдението на Мошевски. Далия отвори уста и задиша през нея, за да не се чува звук. Чуваше в мрака дишането на другия човек. В коридора зад гърба й стъпките на сестра спряха и влязоха в отсрещната стая.
Далия тихо се придвижи до краката на леглото с палатката. Остави подноса на нощната масичка и извади спринцовката от джоба си. Махна капачето от дългата игла и натисна буталото, докато видя малка капка течност на върха на иглата.
Нямаше значение къде ще удари инжекцията. Все пак най-бързо щеше да стане в сънната артерия. Придвижи се в тъмнината до леглото и леко потърси врата, докосна коса, сетне кожа. Беше мека. Трябваше да напипа пулса. Ето го. Твърде мека кожа. Мека коса, мека кожа, тънък врат. Прибра спринцовката в джоба и запали фенерчето.
— Здравей — обади се Доти Хиршбърг и замига в светлината. Пръстите на Далия останаха вледенени на гърлото.
— Здравей — рече Далия.
— Светлината ми пречи. Инжекция ли ще ми биеш? — Взираше се тревожно в осветеното отдолу лице на Далия. Ръката се придвижи към бузата й.
— Не. Няма да ти бия инжекция. Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?
— Проверяваш дали всички спят ли?
— Да.
— Тогава защо ги будиш?
— За да се уверя, че са добре. Сега заспивай.
— Струва ми се много глупаво. Да будиш хората, за да видиш дали спят.
— Кога се премести в тази стая?
— Днес. Господин Кабов беше тук. Майка ми помоли да ме преместят тук, за да виждам игрището.
— А къде е господин Кабов?
— Махна се.
— Зле ли беше? Когато го изнасяха, беше ли покрит целият?
— Искате да кажете дали не е умрял? Не, но обръснаха едно място на главата му. Вчера гледахме заедно мач. Лекарката го изведе оттук. Може да се е прибрал вкъщи.
В коридора Далия се поколеба. Знаеше, че повече не бива да рискува. Трябваше да напусне болницата. Иначе щеше да се провали. Все пак рискува. Прекара няколко минути до хладилника зад сестринската стая и напълни една кана с кубчета лед. Старшата сестра с колосана престилка, очила и стоманеносива коса водеше с една санитарка безкраен разговор, който можеше да продължи цяла нощ. Най-сетне старшата стана и тръгна по коридора, защото звънецът на етажа звънна.
Далия за секунда се озова до писалището й и прехвърли азбучния индекс. Никакъв Кабаков. Никакъв Кабов. Санитарката я наблюдаваше. Далия се обърна към нея.