— Руса, с вашия ръст?
— Да, така мисля.
— Къде отиде?
— Нямам представа. Какво има?
— Тъкмо това искаме да разберем.
Човекът от болничната охрана надникна в стаите до рентгеновата лаборатория и се върна, клатейки глава. Полицаят се втренчи в Далия. Нещо у нея не му се струваше съвсем в ред, но не можа да осъзнае какво. Трябваше да я претърси и да я заведе долу при подалата оплакване сестра. Трябваше да напълни етажа с полиция. Трябваше да се свърже по радиото с партньора си. Сестрите правеха въздуха около себе си бял. Не искаше да слага ръце на бялата престилка. Не искаше да обижда медицинска сестра. Не искаше да изглежда глупак, сложил белезници на медицинска сестра.
— Трябва да ме придружите за малко, госпожо, и да отговорите на няколко въпроса.
Тя кимна. Съливан сложи пистолета в кобура, но не го закопча. Нареди на човека от охраната да провери всички стаи на етажа и взе радиостанцията от колана си.
— Шест-пет, шест-пет.
— Кажи, Джон — прозвуча отговорът.
— Намерихме една жена в лабораторията. Твърди, че нарушителката е била там, но си е тръгнала.
— Задният и централният вход са завардени. Да се кача ли при теб? В момента съм на площадката на третия етаж.
— Ще я доведа при теб. Накарай сестрата, която се обади, да не мърда никъде.
— Джон, според нея по това време е забранено да се влиза в лабораторията.
— Ще я доведа. Стой там.
— Кой казва такова нещо? — разгорещено попита Далия. — Тя… не, честна дума.
— Да вървим. — Тръгна след нея към асансьора, без да сваля очи от гърба й. Палецът му беше в кобура. В асансьора тя застана до бутоните. Вратите се затвориха.
— На третия ли? — обади се тя.
— Оставете на мен. — Той посегна към бутоните с ръката, която държеше близо до кобура.
Ръката на Далия се стрелна към ключа за осветлението. В асансьора стана тъмно. Чу се боричкане, разкъсване на кожата на кобура, болезнен стон, ругатня, трясък, мъчително усилие за поемане на дъх, светлинните на етажите последователно се сменяха в мрака.
На третия етаж партньорът на Съливан наблюдаваше цифрите над вратата. Три. Зачака. Асансьорът не спря. Две. Спря.
Озадачен натисна бутона за нагоре и почака асансьорът да се качи. Застана пред вратите. Те се отвориха.
— Джон? За Бога, Джон!
Офицерът Джон Съливан седеше, опрял гръб на насрещната стена на асансьора, с отворена уста и изцъклени очи. От врата му стърчеше спринцовка.
Далия вече тичаше, дългият коридор на втория етаж подскачаше пред очите й, лампите се носеха над главата й. Мина покрай смаян санитар, зави и влетя в стаята за спално бельо. Навлече светлозелена хирургическа престилка, натъпка косата си в лекарска шапка, сложи около врата си маска. Слезе по стълбите към отделението за бърза помощ в задната част на партера. Тръгна бавно. Видя трима полицаи, които се озъртаха като ловни кучета. По столовете седяха разтревожени роднини. Някакъв промушен пияница виеше. Жертви на дребни сбивания чакаха лекарска помощ.
На една пейка седеше дребна пуерториканка и хлипаше в шепи. Далия я приближи, седна на пейката до нея и сложи ръка около раменете й.
— No tenga mledo — рече Далия.
Жената вдигна очи към нея, златните зъби блеснаха на кафявото й лице.
— Хулио?
— Ще се оправи. Хайде, елате с мен. Ще се поразходим на чист въздух и ще се почувствате по-добре.
— Но…
— Тихо, тихо, направете каквото ви казвам.
Изправи жената, която като дете се облегна на утешаващата ръка. Коремът й стърчеше, обувките й бяха скъсани.
— Казах му. Десет пъти му казах.
— Не се безпокойте.
Тръгнаха към страничния изход на болницата. Пред вратата стоеше полицай. Много едър мъж, който се потеше в синята униформа.
— Защо не се прибира вкъщи? Защо винаги трябва да се бие?
— Всичко е наред. Бихте ли искали да кажете молитва?
Устните на жената се раздвижиха. Полицаят не помръдна. Далия вдигна глава и го погледна в очите.
— Господин офицер, тази жена има нужда от глътка чист въздух. Мога ли да я поразходя за няколко минути?
Жената стоеше с наведена глава и мърдаше устни. Наоколо се чуваше пращене на радиостанции. Тревогата щеше да се вдигне всеки момент. Мъртъв полицай.
— Не мога да мръдна от тази врата, госпожо. Току-що забраниха да се излиза оттук.