— Не мога ли да я поразходя поне няколко минути? Страхувам се, че ще припадне.
Жената мърмореше и прехвърляше зърната на броеницата между дебелите си кафяви пръсти. Полицаят се почеса по тила. Имаше едро, покрито с белези лице. Жената залитна към Далия.
— Мм, как се казвате?
— Доктор Вицини.
— Добре, докторе. — Облегна се на вратата и я отвори. Студен въздух облъхна лицата им. Тротоарът и улицата се осветяваха от червените светкавици на полицейските коли. Никой не тичаше наоколо, не се виждаха и полицаи.
— Дишайте дълбоко каза Далия. Жената вдигна глава. Наблизо спря жълто такси, от което слезе стажант-лекар. Далия привлече вниманието на шофьора, после спря стажанта.
В болницата ли отивате?
— Да.
— Бихте ли придружили госпожата? Благодаря.
След като се отдалечи на няколко преки, Далия се облегна в таксито, затвори очи, отметна глава върху облегалката и проговори на себе си:
— Съдбата й не ми е безразлична.
Полицаят Джон Съливан все още не беше мъртъв, но се намираше на косъм от смъртта. Коленичил в асансьора, прилепил ухо до гърдите на Съливан, партньорът му чу неясно мъркане под ребрата. Подхвана го под мишниците, обърна го и го положи по гръб на пода на асансьора. Вратата се опитваше да се затвори и полицаят я подпря с крак. Ема Райън не беше станала току-така старша сестра. Покритата й с кафяви лунички ръка застопори асансьора и веднага извика екипа за бърза помощ. След това се надвеси над Съливан, сивите й очи пробягаха по него и закръгленият й гръб се задвижи нагоре-надолу, когато започна да масажира сърцето му. Полицаят се зае да му прави изкуствено дишане уста в уста. Санитарката го смени, за да може да вдигне тревога по радиото, но бяха загубени ценни секунди.
Пристигна сестра с носилка на количка. Вдигнаха тежкото тяло и го сложиха да легне, при което Ема Райън демонстрира неподозирана сила. Тя измъкна спринцовката от врата на Съливан и я подаде на сестрата. Иглата беше пробила кожата му и оставила следи като ухапване от змия. Част от дозата плисна на пода на асансьора, когато извадиха иглата, и образува малка локва.
— Намери доктор Фийлд и му дай спринцовката — кресна Райън на сестрата. После се обърна към друга: — Вземи кръвна проба, докато караме носилката, бързо.
След по-малко от минута Съливан беше включен към машината сърце — бял дроб в интензивното отделение, а доктор Фийлд стоеше до него. Въоръжен с резултатите от изследванията на кръвта и урината и с цял поднос противодействащи лекарства, Фийлд се потеше над Съливан. Щеше да оживее. Щяха да го принудят да оживее.
Тринадесета глава
Опитът за убийство на нюйоркски полицай може да се сравни само с докосването на анаконда със запалена цигара. Най-добрите полицаи на Ню Йорк се отличават с внезапен и ужасяващ гняв. Те не спират да преследват убийците на свои колеги, не забравят и не прощават. Един успешен опит за убийство на Кабаков, наред с дипломатическите усложнения и врявата от страна на Министерството на правосъдието, щеше да доведе до пресконференции на кмета и началника на полицията, пламенни тиради, призиви към полицейските отряди в Бруклин и денонощни усилия на двайсет до трийсет детективи. Благодарение на иглата, забита във врата на офицера Джон Съливан, над трийсет хиляди полицаи от пет района бяха готови да поемат работата.
Кабаков, въпреки протестите на Рейчъл, напусна болничното легло, което му беше приготвила в спалнята за гости, и отиде да види Съливан по обяд на следващия ден. Беше побеснял от яд и на крачка от отчаянието. Съливан събра сили да работи с идентификатора. Беше видял жената отблизо в профил и анфас добре осветена. С помощта на идентификатора, полицейския художник, охраната на Съливан и самия Съливан, Кабаков успя да състави портрет, който силно напомняше на Далия Айяд. Когато в три часа следобед застъпи новата полицейска смяна, всеки патрул и всеки детектив в града получи екземпляр от него. Ранното издание на „Дейли Нюз“ го публикува на втора страница.
Шестима полицаи от отдела по идентификация и четирима чиновници от Службата по имиграция и натурализация се въоръжиха с портрета и се заровиха в досиетата на арабите.
Връзката между инцидента в болницата и личността на Кабаков се знаеше само от старшата сестра Ема Райън, от агентите на ФБР, работещи по случая, и от най-висшия ешелон ма нюйоркската полиция. Ема Райън умееше да държи устата си затворена.