Вашингтон не желаеше обществеността да се паникьоса при заплахата от тероризъм, полицейските сили — също. Не искаха средствата за масово осведомяване да висят над главите им, докато разнищваха случай, който можеше да завърши твърде зле. Полицията публично заяви, че в болницата е имало наркотици и ценни радиоактивни елементи и че нападателката вероятно е търсела тях. Това не задоволи напълно печата, но при водопада от новини в Ню Йорк новинарите бързо забравяха вчерашните случки. Властите се надяваха, че до няколко дни журналистическият интерес ще заглъхне.
Далия пък се надяваше, че до няколко дни гневът на Ландър ще затихне. Когато видя приликата между нея и портрета във вестника, той побесня, като научи какво е направила. За момент й се стори, че ще я убие. Когато Ландър забрани всякакви бъдещи опити за ликвидирането на Кабаков, тя послушно кимна. Фазил два дни не излезе от стаята си.
За доктор Рейчъл Бауман възстановяването на Давид Кабаков в нейния апартамент беше странно, почти нереално време. Домът й беше чист и потискащо разтребен и той нахлу в него като сивкав котарак, прибрал се след бой под дъжда. Когато Мошевски и Кабаков бяха при нея, размерите и пропорциите на стаите й изглеждаха променени. И двамата се движеха безшумно въпреки едрите си фигури. В началото Рейчъл посрещна с облекчение това обстоятелство, но скоро започна малко да се притеснява. Големите размери и тишината са зловещо съчетание в природата. Те са оръжия на злото.
Мошевски правеше всичко възможно да бъде сговорчив. След като няколко пъти я стресна с внезапните си появи в кухнята с поднос в ръце, той започна лекичко да се покашля, за да оповести присъствието си. Приятелите на Рейчъл, които живееха в отсрещния апартамент, бяха на Бахамските острови и й бяха оставили ключовете си. Когато хъркането на Мошевски от дивана в хола стана непоносимо, тя го настани там. Кабаков почтително изслушваше указанията за лечението си и ги изпълняваше, с изключение на посещението при Съливан, което я ядоса. В началото тя и Кабаков не разговаряха много. Той изглеждаше унесен и тя не искаше да смущава мислите му.
Рейчъл се беше променила от времето на Шестдневната война, но промяната беше в положителна посока. Хубавото у нея се налагаше повече от преди… Имаше голяма лекарска практика и животът й бе уреден. През изтеклите години бе имала една-две сериозни връзки. Два годежа. Вечѐри в скъпи и големи ресторанти, избирани от кавалерите й. Нито една от връзките й не беше нещо запомнящо се. Отбягваше мъжете, които можеха да я възпламенят. Единственият връх в живота й бе работата, която я крепеше. Работеше извънредно и доброволно — терапевтични сеанси с бивши наркомани, пуснати под гаранция затворници и деца с вродени увреждания. По време на Октомврийската война през 1973 година работеше в „Маунт Синай“ на две смени, за да може лекар с по-модерен хирургически опит да замине за Израел.
Външността й бързо западаше. Неделните си покупки правеше в скъпите големи магазини — в „Блумингдейл“ „Бонуит Телър“, „Лорд и Тейлър“ и „Сакс“. Щеше да прилича на спретната еврейска майка в скъпо, леко старомодно облекло, ако не нарушаваше този ефект с някои предизвикателни елементи в тоалета си, внасящи нещо младежко. Известно време правеше впечатление на жена, която се бори с възрастта с помощта на аксесоарите на дъщеря си. След това спря да обръща внимание какво облича и премина на безлични делови рокли, защото това не изискваше влагане на мисъл; Работните й часове ставаха все по-дълги, а апартаментът й — все по-подреден и стерилен. Плащаше баснословни суми на чистачка, която запомняше местата на вещите й и ги оставяше точно както ги беше намерила.
А сега при нея беше Кабаков, който ровеше из книгите й и ръфаше салам. Изглежда, обожаваше да разглежда разни неща и да не ги оставя на мястото им. Не беше сложил чехлите си и се разхождаше с разкопчано горнище на пижамата. Не искаше да го гледа.
Рейчъл вече не се тревожеше толкова за мозъчното му сътресение. На него пък съвсем не му пукаше. Когато виенето на свят започна да намалява и въобще изчезна, отношенията им се промениха. Безличното поведение лекар-пациент, което тя се стараеше да поддържа, започна да се смекчава.
Кабаков откри, че присъствието на Рейчъл го стимулира. Усещаше приятната необходимост да мисли, когато разговаря с нея. Чуваше се да казва неща, които сам не предполагаше, че знае или чувства. Обичаше да я гледа. Беше дългокрака и трайно привлекателна. Кабаков беше решил да й каже за мисията си, но фактът, че я харесва, го затрудняваше. Години наред беше държал езика си зад зъбите. Знаеше, че е податлив на женски чар и че самотата на професията му го изкушава да говори за проблемите си. Рейчъл му бе помогнала, когато имаше нужда от нея, веднага и без излишни въпроси. Вече беше въвлечена и може би се намираше в опасност — причината за посещението на убийцата в лабораторията по радиология не беше убягнала на Кабаков.