— Този материал трудно се заварява — проговори той и потупа тръбата от рейнолдсова сплав. — Не виждам устройство за заваряване, да не си го давал навън?
— Взех устройството на фирмата за събота и неделя.
— И рамката е освободена от напрежение. Господин Ландър, това е голяма самонадеяност. — Фазил искаше да направи шеговит комплимент на майсторството на Ландър. Беше решил, че е длъжен да поддържа добри отношения с американеца.
— Ако рамката се изтърбуши и счупи черупката от фибростъкло, някой може да види жилата, когато сваляме гондолата от камиона — монотонно обясни Ландър.
— Аз пък мислех, че вече зареждаш експлозивите. Остава само един месец.
— Още не съм готов. Искам да проверя нещо преди това.
— Мога ли да ти помогна?
— Знаеш ли експлозивния индекс на материала?
Фазил поклати глава и заяви със съжаление:
— Съвсем нов е.
— Виждал ли си някога как се взривява?
— Не. Казаха ми, че е по-мощен от C-4. Не видя ли в какво беше превърнал апартамента на Музи?
— Видях дупка в стената, която не ми говори нищо. Най-често срещаната грешка, която се прави при сглобяване на устройство за премахване на хора, е поставянето на шрапнелите прекалено близо до заряда. Тогава губят целостта си при експлозията. Помисли за това, Фазил. Ако не го знаеш, трябва да го научиш. Прочети този наръчник и ще намериш всичко. Аз ще ти обяснявам по-дългите думи. Не искам жилата да се пръснат на части при експлозията. Целта ми не е запълването на седемдесет и петте болници за глухи. Не знам какъв буфер да оставя между жилата и експлозива, за да ги запазя.
— Погледни как е в клейморовата мина…
— Това не е индикация. Аз имам работа с по-дълги обхвати и безкрайно повече експлозив. Досега никой не е създавал такава огромна бомба. Клейморовата мина е с размери на учебник, а моята бомба е като спасителна лодка.
— Как ще бъде разположена гондолата в момента на взрива?
— Ще бъде точно над петдесетметровата линия на височина трийсет метра, обърната по дължината на стадиона. Виждаш как кривата на гондолата точно повтаря кривата на стадиона.
— Тъй че…
— Тъй че, Фазил, трябва да съм сигурен, че жилата ще се разпръснат в правилна дъга, а няма да се разлетят на буци. В черупката съм оставил резервно пространство и ако трябва, мога да разширя кривите. Ще разбера какъв буфер ми трябва и начина на разпръсването при детонацията на този модел — обясни Ландър и потупа устройството на пейката.
— В него май има половин килограм експлозив.
— Да.
— Не можеш да го взривиш, без да привлечеш вниманието на властите.
— Мога.
— Но няма да имаш време да оцениш резултатите, преди да дойде полицията.
— Ще имам.
— Това е… — Едва не каза „лудост“, но се спря навреме. — Това е много рисковано.
— Не се тревожи за това, арабче.
— Мога ли да проверя изчисленията ти? — Фазил се надяваше да намери начин да спре експеримента.
— Моля. Помни, че това не е мащабен модел на гондолата. Той съдържа само двете съставни криви на разпръсването на шрапнела.
Фазил причака Далия, когато тя изнасяше боклука.
— Поговори с него — рече й на арабски. Знаем, че работата ще стане и така. Това с пробата на модела е неприемлив риск. Всичко ще пропадне.
— Може нещо да се обърка — отвърна на английски тя. — Всичко трябва да е безупречно.
— Не е нужно чак дотам…
— За него е нужно. За мен — също.
— От гледна точка на целта на акцията ни, ще бъде добре и така.
— Другарю Фазил, натискането на бутона в гондолата на дванайсети януари ще бъде последното нещо, което Майкъл Ландър ще извърши в живота си. Той няма да види последиците. Нито пък аз, ако поиска да летя с него. Не разбираш ли, че трябва да сме сигурни какво ще стане след това?
— Разбирам, че все повече започваш да говориш като него, а не като фронтовак.
— Това доказва ниската ти интелигентност.
— В Ливан бих те убил за такива думи.
— Ливан е много далече, другарю Фазил. Ако някой от нас двамата доживее да се върне там, можеш да опиташ.
Четиринадесета глава
Рейчъл Бауман, доктор по медицина, седеше на едно бюро в Хафуей Хаус в Южен Бронкс и чакаше. Центърът за възстановяване на наркомани беше свързан с много нейни спомени. Разглеждаше светлата малка стая, несръчно боядисана и обзаведена със събрани оттук-оттам мебели, и мислеше за съсипаните, отчаяни души, до които бе опитвала да се докосне, за нещата, на които се беше наслушала при доброволната си работа тук. Беше решила да се срещне с Еди Стайлс на това място именно заради спомените, които събуждаше у нея.