— Ние предпочитаме да ги наричаме актови публикации — каза високият. — Но не могат да се снимат навсякъде.
— Грози ме опасност от арест — засмя се жената. Беше доста хубава.
— Не е ли много студено за голи снимки? — попита Логан.
— Ще наречем снимката „Настръхнала кожа“.
Докато траеше разговорът, мургавият размотаваше навита на макара жица от триножника към дърветата.
— Не ме правете на глупак, не знам нищо за тая работа. Началството не ми е казало, че някой има разрешение да идва тук. По-добре си вървете откъдето сте дошли.
— Искате ли да спечелите петдесет долара, като ни помогнете? Само половин час, и свършваме — рече високият.
Логан се поколеба.
— За нищо на света няма да се съблека.
— Не е нужно. Сам ли сте?
— Да. На километри няма жива душа.
— Много добре. — Мъжът му протегна петдесет долара. — Неприятно ли ви е да гледате ръката ми?
— Не, не.
— Тогава какво сте я зяпнали?
Жената притеснено се приближи до високия.
— Без да искам — смотолеви Логан. Видя отражението си в очилата на мъжа.
— Идете двамата да донесете от самолета голямата фотокамера, а аз и господинът ще подготвим останалото.
Мургавият и жената изчезнаха в гората.
— Как се казвате?
— Логан.
— Добре, господин Логан, бихте ли донесли и подредили няколко дъски точно пред плевнята, за да има дамата на какво да стъпи.
— Какво?
— Сложете няколко дъски тук, в средата. Земята е студена, а и не искаме тревата да покрива ходилата й. Някои хора много обичат да гледат ходила.
Докато Логан търсеше дъски, високият премести уреда и прикрепи особен, заоблен предмет към триножника. Обърна се и подвикна на Логан:
— Не, не, подредете ги една върху друга. — Обгради очите си с шепи и се загледа с присвити очи. — Стъпете върху тях да видя дали е добре. Стойте неподвижно, вече носят обектива.
Високият изчезна в гората.
Логан вдигна ръка да се почеше по главата. За секунда мозъкът му регистрира ослепителен блясък, но не чу гърма. Двайсет жила се забиха в него и взривната вълна го отхвърли към стената на плевнята.
Ландър, Фазил и Далия приближиха тичешком през дима.
— Станал е на кайма — отбеляза Фазил. Обърнаха отпуснатото тяло и го разгледаха откъм гърба. Бързо направиха снимки на стената. Беше се огънала и приличаше на гигантско решето. Ландър влезе в плевнята. Хиляди дупчици в стената пропускаха точици светлина, които го обсипаха като лунички, докато фотокамерата му неспирно щракаше.
— Крайно успешен опит — отбеляза Фазил.
Затътриха тялото към плевнята, обляха го с бензин, заляха и сухите дърва около него и направиха пътека от бензин, дълга двайсет метра. Пламъкът блесна вътре и запали локвите бензин с пухтене, което усетиха по лицата си.
Докато самолетът изчезваше в небето, от плевнята се издигна черен дим.
— Как откри това място? — попита Фазил и се наведе от задната седалка, за да надвика шума на двигателя.
— Миналото лято обикалях страната да търся динамит — отвърна Ландър.
— Смяташ ли, че властите скоро ще се появят?
— Едва ли, там постоянно се гърми.
Шестнадесета глава
Еди Стайлс седеше угрижен до прозореца на закусвалнята в Градския аквариум на Ню Йорк. От мястото си виждаше Рейчъл Бауман някъде долу, на четирийсет метра встрани, до оградата на пингвините. Всъщност смущаваше го не Рейчъл, а двамата мъже до нея. На Стайлс определено не му харесваше видът им. Онзи от лявата й страна беше огромен като планина. Другият беше малко по-дребен, но по-страшен. Движенията му бяха леки, икономични и балансирани и внушаваха страх на препатилия Стайлс. Хищниците в света на Еди се бяха движили по този начин. Скъпите хищници. Този човек беше много по-различен от лихварите и от яките ъгловати типове, които прехвърляха тежестта си на петите.
Еди не харесваше начина, по който очите на мъжа оглеждаха горните етажи, покрива на аквариума с акулите и оградата между аквариума и плажа на Кони Айланд. Лек общ поглед, последван от разделяне на пространството на квадрати и щателен преглед надлъж и шир, и всичко това повтаряно ежеминутно, съпроводено с галенето на някой любопитен пингвин по главата.
Еди съжаляваше, че бе избрал това място за срещата. В делничен ден тълпата не беше достатъчно многобройна, за да му вдъхне успокояващото чувство за анонимност.