Доктор Бауман му беше дала дума, че няма да го замесят в някоя неприятност. Никога не беше го лъгала. Животът, който сега се стараеше да изгради, беше основан на това, което беше научил за себе си с помощта на доктор Бауман. Ако то беше лъжа, значи всичко е лъжа. Допи кафето си, слезе бързо по стълбите и заобиколи резервоара на китовете. Чу как китът се блъсна в стените му, преди да се приближи. Беше двайсетметров елегантен женски кит-убиец с лъскави от водата черни и бели шарки. В момента изпълняваше програма. Млад мъж, застанал в бледата слънчева светлина на платформа над водата, държеше риба в ръка. Повърхността на езерото се издуваше, когато китът изплуваше от дълбините като черен локомотив. Изстрелваше се вертикално нагоре и огромната му дължина сякаш се задържаше във въздуха, докато поемаше рибата с триъгълните си зъби.
Когато слезе по стълбата към подземната галерия с големите стъклени стени, чу зад себе си ръкопляскания. Помещението беше сумрачно и влажно, осветено от слънцето, проникващо през синьо-зелената вода на резервоара на кита. Еди погледна към него. Китът се движеше над осветеното с лампи дъно, въртеше се и дъвчеше. Три семейства слязоха по стълбите и застанаха до него. И трите с гръмогласни деца.
— Татко, не виждам.
Бащата вдигна момчето на раменете си, удари главата му в тавана, детето се разпищя и той го изнесе навън.
— Здравей, Еди — обади се Рейчъл.
Двамата й придружители стояха от другата й страна и не поглеждаха Еди. Това поне е хубаво, помисли си той. Убийците биха застанали от двете й страни. Полицаите също.
— Здравейте, доктор Бауман.
Очите му се стрелнаха зад рамото й.
— Еди, това е Давид, а това Робърт.
— Радвам се да се запозная с вас. — Еди се ръкува с тях. Едрият положително носеше ютия под мишницата. Може би другият също, но сакото му беше по-добре скроено. Този, който се казваше Давид. Уголемени кокалчета на показалеца и средния пръст и широк ръб на дланта. Не Ги е развил от игра на топка. Доктор Бауман е много умна и разбираща жена, но има неща, които не знае, помисли си Еди. — Доктор Бауман, ако нямате нищо против, бих искал да поговорим, ъъъ, за секунда насаме.
Отдалечиха се към другия край на залата и той зашепна близо в ухото й. Детски викове заглушаваха гласа му.
— Докторе, добре ли познавате тези хора? Знам, че мислите така, но искам да кажа: наистина ли ги познавате? Доктор Бауман, това са закоравели типове. Има закоравели и закоравели. Добре ги познавам. Но знаете ли, тези са от най-закоравелите, които съм виждал, не са някакви новаци, ако разбирате какво искам да кажа. Тези не си поплюват. Не са компания за вас. Освен ако не са ви роднини или нещо подобно, което не зависи от вас.
Рейчъл сложи ръка на лакътя му.
— Благодаря ти, Еди. Знам какво имаш предвид. Но аз ги познавам от много време. Те са мои приятели.
В резервоара бяха пуснали една костенурка да прави компания на кита. Тя криеше парчета риба в отвора на канала, докато вниманието на кита беше насочено към дресьора. Китът се плъзна пред подводния прозорец. Трябваха му десет секунди да се източи от главата до опашката. Малкото му оченце се втренчи в хората, които си приказваха от другата страна на стъклото.
— Човекът, за когото чух, Джери Сап, преди две години е вършил нещо в Куба — каза Стайлс на Кабаков. — В Куба! Вмъкнал се там под крайбрежния радар близо до Пуерта Кабанас заедно с няколко кубинци от Маями. — Стайлс прехвърли поглед от Кабаков към Рейчъл и обратно. — Имал е работа на брега, минал през прибоя и получил някаква кутия. Не знам каква е била, но не се е върнал във Флорида. Тръгнал с кубински патрулен катер от Бахия Онда и стигнал до Юкатан. На палубата имало голям кръгъл резервоар.
Кабаков слушаше и барабанеше с пръсти по перилото. Китът беше затихнал и си почиваше на повърхността. Огромната му опашка се извиваше надолу като дъга, а плоските й перки се потапяха на пет метра под водата.
— Тези деца ще ме подлудят — рече Еди. — Да се махаме оттук.
Преместиха се в тъмния коридор на аквариума с акулите и се загледаха в дългите сиви форми, които кръжаха безмълвно. Между тях се стрелкаха малки лъскави рибки.
— Винаги съм се чудил как е успял да влезе в Куба. След Залива на прасетата кубинците имат невероятни радари. Казахте, че вашият човек се изплъзнал от радара на бреговата охрана. Значи за втори път. Тъй че аз поразпитах наоколо за тоя Сап. Преди около две седмици е бил в заведението на Суини в Ашбъри Парк. Но оттогава никой не го е виждал. Яхтата му е деветнайсетметрова, спортна, риболовна, производство на Шинг Лу. Строят ги в Хонконг. И ги правят истински. Неговата е изцяло дървена.