Пристъпи в мрака на кабината и затвори люка. Постави обратно стъклото и магнита.
Почувства се добре. Част от гложденето, което изпитваше след провала в къщата на Музи, изчезна. С помощта на фенерчето откри кутията на алармената инсталация и я откачи от батериите. Сап беше свършил добра работа. Специално часовниково устройство му позволяваше да напуска яхтата, без да задейства инсталацията, а чувствителен към магнит сензор на корпуса му позволяваше да се връща по същия начин.
Кабаков вече можеше да се движи свободно. Бързото претърсване на кабината за управление не разкри нищо особено, с изключение на трийсет грама висококачествен кокаин на кристали и лъжичка, от която да го смърка.
Изгаси фенерчето и отвори люка към главната каюта. Светлините на пристана му помогнаха да се ориентира. За секунда парабелумът му излетя от кобура, насочи се и спусъкът беше на косъм от изстрела.
В каютата нещо шаваше. Видя го отново — едва забележимо, повтарящо се движение, тъмна сянка на фона на пристана. Кабаков залегна на пода за да се очертае по-ясно силуетът на движещия се предмет. Усмихна се. Беше малка изненада, подготвена от Сап за неканени гости, прескочили борда на яхтата. Електронен скенер, нов и, скъп модел. Непрекъснато се въртеше и опипваше палубата, готов да вдигне тревога. Кабаков го заобиколи и го изключи.
Претърсва лодката в продължение на цял час. В едно скривалище до кормилото намери белгийска автоматична пушка FN и револвер. Но нямаше никакво доказателство, че Сап или лодката му са участвали в пренасянето на пластичните експлозиви.
В хранилището на картите откри това, което търсеше. Удар по корпуса прекъсна заниманията му. Гумената лодка. Сап се връщаше. Кабаков се промъкна в каютата и се сви в тъмния ъгъл на носа.
Над него се отвори люк. Появиха се обувки и крака. Главата на Сап още беше извън люка, когато токът на Кабаков се заби в диафрагмата му.
Сап се свести, за да разбере, че е овързан от глава до пети на една от двете койки и в устата му е натъпкан чорап. От тавана висеше фенер и излъчваше жълта светлина и силна миризма на газ. Кабаков седеше срещу него, пушеше пура и чистеше ноктите си с шилото за лед.
— Добър вечер, господин Сап. Проясни ли се главата ви, или да ви залея с кофа вода? Добре ли сте? На дванайсети ноември сте получили товар пластични експлозиви от товарен кораб извън крайбрежните води на Ню Джърси. Искам да знам кой е бил с вас и къде са експлозивите. Иначе не ме интересувате. Ако ми кажете, няма да ви се случи нищо лошо. Ако не, ще ви оставя в състояние, в което ще съжалявате, че не сте мъртъв. Ще бъдете сляп, ням и осакатен. Искате ли веднага да ви причиня болка, за да демонстрирам сериозността на намеренията си? Едва ли. Ще измъкна чорапа от устата ви. Ако се развикате, ще направя така, че да има за какво да крещите. Разбирате ли ме?
Сап кимна и изплю мъх от чорапа.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Не е ваша работа. Кажете ми за експлозивите.
— Не знам нищо. Нямате никакви доказателства.
— Не разсъждавайте с юридически термини, господин Сап. Пред мен не сте защитен от закона. Между другото, хората, за които сте работили, не са свързани с мафията. Няма защо да ги закриляте и по нейния закон.
Сап не каза нищо.
— ФБР ви търси по обвинение в контрабанда. Скоро ще прибавят и масово убийство. Това е голямо количество експлозив. Сап. Ще убие много хора, ако не ми кажете къде е. Гледайте ме, когато ви говоря.
— Цуни ми гъза.
Кабаков се изправи и отново натъпка чорапа в устата на Сап. Сграбчи го за косата и натисна главата му върху дървената рамка на нара. Връхчето на шилото за лед леко докосна ъгълчето на въртящото се око. От гърдите на Кабаков се изтръгна ръмжене, когато вдигна шилото и го заби в ухото на Сап, като го закова за дървото. Лицето на Сап се обезцвети и в каютата замириса на лошо.
— Трябва да ме гледаш, когато ти говоря — рече Кабаков. — Готов ли си да ми помагаш? Ще мигнеш, ако си съгласен. Ще умреш, ако не си.
Сап мигна и Кабаков махна чорапа.
— Не съм бил с тях. Не знаех, че става дума за експлозив.