Двадесет и втора глава
На трийсети декември следобед започна масирано претърсване на стадион „Тюлейн“ в Ню Орлиънс като подготовка за мача, който щеше да се играе в навечерието на Нова година. Подобни претърсвания бяха насрочени за трийсет и първи декември на стадионите в Маями, Далас, Хюстън, Пасадина, във всеки град, където в новогодишната вечер щеше да се играе футболен мач между колежи.
Кабаков се радваше, че американците най-сетне впрегнаха огромните си ресурси срещу терористите, но причините, които ги подтикнаха към това, го забавляваха. Бяха чисто бюрократични. Директорът на ФБР Джон Бейкър още предишния следобед, веднага след разговора си с Кабаков и Корли, свика съвещание на най-високо равнище. На него присъстваха представители на ФБР, на Националната агенция по сигурността и членовете на тайните служби. Кабаков седеше на първия ред и усещаше множеството втренчени в себе си погледи, докато събраните висши чиновници подчертаваха колко са спорни уликите — едно-единствено списание, без нищо драскано по него, съдържащо статия за Суперкупата.
Всички важни клечки на ФБР и Агенцията за национална сигурност изглеждаха твърдо решени да надминат колегите си по скептицизъм, докато Корли разясняваше теорията за нападение по време на мача за Суперкупата в Ню Орлиънс.
Само представителите на тайните служби Ърл Бигс и Джак Ренфро мълчаха. Кабаков си помисли, че това са най-мрачните мъже, които е виждал. Напълно разбираемо, реши той. Имаше защо да са мрачни.
Кабаков знаеше, че присъстващите на съвещанието не бяха глупаци. Всеки от тях би бил по-възприемчив към една необичайна идея, ако я чуеше насаме. Повечето хора в присъствието на някакви величия реагират по два начина — истински или предназначен за преценка от страна на присъстващите. Още в началото на съвещанието като правилно отношение се установи скептицизмът, който преобладаваше и по време на изложението на Корли.
Но стадното чувство работеше и в друго направление. Докато Кабаков изброяваше маневрите на Черния септември преди удара в Мюнхен и неуспешния опит по време на мач от Световното първенство по футбол преди шест месеца, семенцето на тревогата намери почна. Въз основа на всичко това можем ли да допуснем, че нападението по време на мача за Суперкупата е по-неправдоподобно от нападението в Олимпийското селце, запита ги той.
— Там няма да играе еврейски отбор — последва незабавна забележка. Никой не се засмя.
Докато чиновниците слушаха Кабаков, стаята се изпълни с ужас, неуловимо предаван от човек на човек чрез малки движения на тялото. Ръце не се свъртаха на едно място, ръце търкаха лицата. Кабаков виждаше как мъжете пред него се променят. Той често действаше смущаващо на полицаите, дори израелските полицаи. Отдаваше го на собствената си нетърпимост към тях, но не беше само това. У него имаше нещо, което влияеше на пазителите на закона — както мирисът на мускус, донесен от вятъра, кара кучетата да застават нащрек и да се приближават към огъня. Този мирис им говореше, че там, отвъд, в мрака, дебне нещо, което не харесва огъня, а те знаят за него и не се боят.
Списанието като доказателство, подкрепено от досието на Фазил, започна да изпълва стаята и беше правилно разчетено от присъстващите. След като признаха, че е възможно опасността да съществува, вече не можеха да не потърсят отговор на въпроса: Защо само мачът за Суперкупата да е възможната мишена? В списанието има снимка на препълнен стадион — защо да не е всеки препълнен стадион? Боже мой, мачовете между колежите са вдругиден, тогава се играят мачове в цялата страна. Претърсете всички стадиони.
С признанието дойде и враждебността. Внезапно Кабаков остро осъзна, че е чужденец, и то евреин. Веднага разбра, че много от мъжете в стаята мислеха за него само като за евреин. Беше го очаквал. Не беше изненадан, че в съзнанието на тези високо подстригани мъже с пръстени от юридически институти той бе свързан по-скоро с проблема, отколкото с решаването му. Заплахата идваше от група чужденци, а той беше един от тях. Никой не изрази устно това отношение, но то цареше в стаята.
— Благодаря ви, стари приятели — рече Кабаков и седна. — Не познавате чужденците, стари приятели, но на дванайсети януари може би ще ги разберете.
Кабаков не допускаше за логично Черният септември да има възможност да удари стадион и да не удари онзи, на който щеше да присъства президентът. Беше убеден, че ще е на Суперкупата.