— Внимавай какво говориш за божеството ми — изсъска вампирката.
— Теологичните спорове са встрани от същността на темата — отвърна Тамарай. Погълнат от собствената си история, научена в младостта, той бе възвърнал част от високопарния изказ, характерен за народа му. — Същественото е, че елфите, предвождани от последователите на Рамакар, постигнали победа, но на ужасна цена. Подкокоросвани от своя господар, онези от нас, които впоследствие поели по пътя към тъмата, изтребили Ми-Го до крак.
— Но те са били наши врагове — опита се да защити събратята си по вяра вампирката.
— Да, но въпреки това е страшно да унищожиш цяла една раса — отвърна Тамарай, като я погледна. — А още по-страшно е да откриеш, че не си успял да го направиш.
— Прастария — отвърна вампирката.
— Прастария — повтори Тамарай. — Ако съществото наистина е представител на Великата раса, значи сме в голяма беда. Ми-Го са прекосили необятните бездни на пустотата след небесата, за да стигнат нашия свят. В сърцето си изпитват ненавист не само към елфите, но и към всичко живо на континента Тарр. Ако някой от тях се е завърнал, той ще иска да довърши това, което расата му е започнала в миналото.
— Не много хора знаят тази история, нали? — предположи Казарада.
— Не — усмихна се Тамарай, — но аз не съм от общителните. Когато бях малък, най-добрата ми компания бяха книгите. А сега е морето.
— Може би не си намерил правилния спътник… — отвори уста вампирката.
— Не съм — пресече я Тамарай, когато на палубата изскочи едно от джуджетата.
— Онзи проклет жрец се събуди — заяви то сред порой от псувни — и веднага се опита да направи някакво заклинание! Слез и го обуздай, преди да сме го застреляли.
Тамарай не отговори, а се спусна надолу към коридора с каютите. Казарада го погледна озадачено и го последва.
Не бе трудно да намерят къде е Таерин. Жрецът редеше страховити проклятия и очевидно се опитваше да призове нечестивите сили, които служат на неговия бог, ала явно без резултат. Тамарай го завари увит в черната си жреческа роба, която вампирката бе оставила до копката, размахал ръце с изкривени пръсти и сбърчил лице в страховита физиономия. Светлият елф знаеше, че при други обстоятелства гледката би била ужасяваща, тъй като жрецът щеше да бъде увит с мрачното сияние, издаващо черната магия на народа му.
В момента обаче изглеждаше нелепо и Тамарай прихна да се смее.
Таерин млъкна, след което посочи обвинително Казарада.
— Ти си ме предала! Отведе ме при джуджетата, а на всичко отгоре тук има и светъл елф.
— Да. Казвам се Тамарай.
— Не ме интересува как се казваш! — избухна жрецът. — Не желая да остана нито миг повече в този коптор!
— Ами скачай зад борда тогава — посъветва го Буч, който бе дошъл с вдигнат пистолет, — няма да липсваш на никого.
Таерин замълча, очевидно за да обмисли приетата информация, което позволи на Казарада да се включи в разговора.
— Не разсъждаваш трезво, Таерин. Ангелът на господаря изрично помоли да си сътрудничим с представителите на низшите раси.
— Хей! — обади се сърдито Буч.
— Твоята приятелка… — намеси се Тамарай.
— Тя не ми е никаква — сряза го Таерин.
— Колко си мил само — отвърна вампирката, — спасих живота ти в онова имение, плъх такъв!
— Как смееш да ми държиш такъв тон! — избухна отново Таерин. — Жалка пиявица!
— Вие вече сте като женени — ехидно се обади Буч и няколко джуджета, които стояха зад него в коридора, нервно се изсмяха.
— По-добре ще е да се успокоим — повиши глас Тамарай.
— За какво ми е да слушам елф на светлината — излая в отговор Таерин. — Изменник!
— Говориш, без да мислиш, жрецо — отвърна Тамарай, — може би ще е по-добре да те хвърлим зад борда. Ще видим каква помощ ще ти окаже твоят бог, когато се озовеш в щипките на Прастария.
Таерин се сви като ударен с камшик. Тамарай изпита жал към него.
— За щастие, никой не смята да прави това — продължи бързо той, — изборът е твой. Можеш да останеш с нас или да се хвърлиш в морето.
Таерин погледна към другия елф. В погледа му се четеше тревога, а черната му коса бе разрошена, като на безумец.
— Не знам какво да правя — отвърна той с приглушен глас, — моят бог вече не може да ми помогне.
Изглеждаше, все едно всеки момент ще се разплаче.
— Боговете рядко помагат — отвърна Тамарай импулсивно. — Ако сами не си помогнем, няма кой да го направи.
Таерин го погледна с блеснал поглед, очевидно разгневен от богохулството. После обаче яростта бе заменена с мрачно униние.