Въпреки това сърцето на Хартман се сви болезнено, докато наблюдаваше картината върху мониторите.
Градът гореше като клада. Експлодиралите кораби и горящите развалини бяха превърнали в прах цели улици и бяха изровили гигантски кратери в земята, в които вреше нажежена магма. Водата в реката вреше.
Все още невярващ на очите си, Хартман откъсна поглед от стената с мониторите и се вгледа в Кайл.
— Кои са тези? Корабите са моронски! Това са собствените им машини!
Вместо да отговори, Кайл внезапно протегна ръка и натисна някакъв клавиш под един от мониторите. Изображението се увеличи. Хартман се наведе и се вгледа любопитно в екрана. Камерата показваше участък от източния бряг на Рейн. Водата кипеше. Във вълните се изливаше със съскане разтопена скална маса, образувайки облаци от пара. Те закриха за момент гледката към отсрещния бряг. Хиляди неподвижни тела на воини мравки се носеха във водата. Още толкова оцелели бягаха по брега, обзети от паника. Мощната армия на мороните, която допреди по-малко от пет минути бе предприела щурм над беззащитния град, сега се бе разбягала презглава.
Погледът на Хартман потърси флотилията от летящи чинии на екраните. Корабите висяха неподвижно над горящия град. Сега се бяха подредили в огромен кръг, в чийто център се намираше една от малкото части на града, която все още не бе обхваната от пламъци. Изобщо не се и опитваха да преследват бягащата армия от воини мравки.
Оказа се, че това е излишно. Хартман погледна отново към екрана, към който гледаше и Кайл. Сега забеляза нещо, което в първия момент го обърка. Легионите на мороните все още се оттегляха в паническо бягство, но нещо сякаш ги спираше. Въпреки силното увеличение не можеше да различи подробности, но забеляза, че движението на огромната маса насекоми постоянно се забавяше.
Стана, приближи се към Кайл и се опита да увеличи още изображението, но сега пък то съвсем се разми.
— Какво става там? — попита Хартман.
— Нещо, което би трябвало да ви е известно — отвърна Кайл. Той поклати леко глава. — Те трябва да са много отчаяни, щом въпреки това правят опити.
Хартман не разбра и дума. Наведе се толкова близо, че лицето му почти допря до екрана. Очите му се насълзиха. Отделните морони се виждаха като приеки на монитора. Нещо в движенията им не бе наред… Тичаха така, както могат да тичат същества, спасяващи живота си. Но все повече и повече от тях внезапно забавяха движението си и спираха. После Харман забеляза, че на много места мороните изведнъж започнаха да се бият помежду си. Тук-там просветваха лазерни изстрели, но повечето мравки се нахвърляха една върху друга с голи ръце, като се дърпаха и хапеха. Единоборствата се разпростираха бързо като пожар, но не траеха дълго. В продължение на секунди мравките се биеха помежду си, после, изглежда, изгубваха всякакъв интерес към противника си и се отдръпваха. Какво, за Бога, ставаше там?
— Мисля — започна Хартман, като трудно овладяваше гласа си, — че трябва да ми обясните някои неща, Кайл.
— Що го сторя, но не сега. Не ни остава много време. Елате! — отвърна Кайл. После внезапно се засмя. — Трябва да завладеем една звездна империя.
— Значи всичко онова, което нашите родители са ни разказвали, е истина — въздъхна Щарк.
В дългия объл купол от стомана, където живееха той и неговите хора, бе станало много тихо. Със спокоен тон и обмисляйки всяка своя дума, Черити разказваше. Погледите на дузината мъже, жени и деца следяха неотклонно движенията на устните й и попиваха всяка нейна дума. Накрая във вътрешността на космическата совалка се възцари потискаща тишина. Черити не прекъсваше мълчанието. Бе разказвала твърде дълго, после бе отговорила търпеливо на всички въпроси на Щарк, макар някои от тях да изглеждаха безсмислени. С всеки нов отговор водачът ставаше все по-мълчалив. Постепенно изражението му се променяше — от недоверие в смущение, после в предпазливо облекчение и накрая в страхопочитание и изумление. Макар Гурк, а след известно време и Скудър да я поглеждаха все по-нетърпеливо, Черити разказа на братята и сестрите на Френч цялата история. Че тя бе сред шепата астронавти, които в края на XX век бяха открили космическия кораб на мороните и го бяха съпровождали известно време в полета му към Земята. Че бе сред малцината оцелели, произхождащи от стария, опустошен от легионите на мороните свят. И че заедно със Скудър и неколцина отчаяни, но решени на всичко другари бе започнала в крайна сметка съпротива срещу нашествениците от Космоса. Бе спестила някои неща в разказа си. Наистина бе споменала, че е прекарала половин век в изкуствен дълбок сън, но благоразумно бе премълчала, че е била принудена от Стоун да го стори. Също така бе доволна, че никой от мъжете и жените не бе поставил въпроса за необичайния външен вид на Гурк. Независимо какво говореха или правеха — за тези хора те бяха божества. Черити не искаше още отсега новите им познати да осъзнаят, че и божествата могат да имат разногласия и разпри помежду си също като тях самите.