— Наистина ли? — попита детето. — Ще ни върнете у дома?
Нещо у Черити се пречупи. Сякаш я докоснаха с нажежен метал. Усети, че очите й се изпълват със сълзи и опита да се засмее.
— Да — отвърна с треперещ глас. — Явно ще трябва.
Скудър и Гурк я изгледаха изумени. Поне на Щарк му направиха впечатление думите, които подбра, защото в бурята от чувства, която се отразяваше на неговото лице и в очите му, се прокрадна отново страх. Той обаче продължаваше да мълчи.
Черити се изправи, прекара ръка през челото си с рязко движение и се огледа.
— Има ли тук място, където да мога да поговоря с другарите си и с вас насаме? — попита тя.
Фактът, че постави въпроса гласно пред всички, правеше излишен разговора на четири очи. Въпреки това Щарк кимна, надигна се и посочи напред, където се намираше коридорът към командната кабина на совалката и същинските помещения за пътниците. Френч понечи да ги последва. Със заповеднически жест Щарк го накара да остане. Черити обаче се намеси и помоли Френч да се присъедини към тях. След кратко колебание Щарк се съгласи.
Шлюзът, който свързваше товарния отсек с предната част на совалката, бе премахнат. Преминавайки оттам, Черити забеляза, че някой от предците на Щарк е бил достатъчно предвидлив, за да повреди напълно механизма за отваряне на товарния отсек и да завари на няколко места двете тежки крила на вратата. Преминаха през къс съединителен коридор. Преди там е имало две врати, които обаче сега бяха премахнати и заменени със завеси от непрозрачно черно изкуствено фолио. Следвайки Щарк, Черити прекрачи командната кабина на кораба и прахоса още пет-шест скъпоценни секунди, за да се огледа.
Както подозираше, всички прозорци бяха заварени с железни плочи. По-голямата част от инструментите бе изчезнала. На Черити й направи впечатление, че от останалите грижливо са махнати всички парчета стъкло. Очевидно хората на Щарк ги бяха използвали, за да направят от тях някакви инструменти. Трябваше непрекъснато да си напомня, че наистина тези хора живееха във вътрешността на един от най-модерните кораби, създаден навремето от земната техника, но културата им се намираше на нивото на каменната ера. Те бяха ловци в Космоса.
Щарк седна в едно от пилотските кресла с привично движение, но после скочи стреснато. Черити обаче махна с ръка. Понечи нещо да каже, но Скудър, който бе влязъл след нея приведен през ниската врата на кабината, я хвана внезапно за ръката и я извъртя към себе си със сила. С ъгълчето на очите си забеляза как Щарк изненадано сбръчка чело.
— Полудяла ли си? — изрева Скудър. — Какво ти става, та искаш да се правиш на месия? В момента трябва да свършим нещо много по-важно, отколкото да се занимаваме с тези… тези…
Замълча за миг, търсейки подходящи думи. Черити му помогна с ледена усмивка:
— Хора?
Гневът на Скудър се усили.
— Наричай ги, както искаш — тросна се той. — Смяташ ли, че това е най-подходящият момент, за да ги върнеш в Обетованата земя?
— Не могат да останат тук — възрази Черити.
— Проклятие! Това и на мен ми е известно — отвърна Скудър. — Смяташ ли, че са ми безразлични? Но нима трябва да ги спасяваме точно сега?
— Да — настоя Черити, но Скудър изобщо не чу отговора й.
— Чакали са петдесет години — продължи той. — Мислиш ли, че има някаква разлика, ако почакат още ден или два?
— Не — отвърна Черити. — Не мисля. Аз го зная.
— Какво?
В първия миг Черити бе изумена, но после си спомни, че освен нея вероятно никой друг не бе чул думите на Гурк. Огромната гира от неутроний, която продължаваше да се върти в безумно темпо на един хвърлей от тях, сигурно бе объркала и уплашила Скудър, но той не знаеше какво представлява в действителност. Внезапно ядът й заради избухването му премина. Тя се извърна с леко движение и попита Абн Ел Гурк:
— Колко време ни остава?
— Откъде, за Бога, да зная? — разлюти се джуджето. — Нито съм конструирал, нито съм инсталирал това ужасно нещо и…
Черити се помъчи да го накара с поглед да млъкне. За щастие джуджето се подчини. Замълча и огледа нервно първо Скудър, после Щарк. После продължи с променен тон:
— Наистина не зная. Никога не съм виждал подобно нещо преди със собствените си очи. Само съм чувал и зная в общи линии как функционира.