Выбрать главу

— Ти знаеш доста неща в общи линии, нали? — попита Черити.

В очите на Гурк се появи подигравателно пламъче.

— Вярно е. Имах достатъчно време да ги науча — отвърна той.

— За какво всъщност говорите? — намеси се Скудър.

Черити не му обърна внимание.

— Приблизителна преценка ще ми е достатъчна — помоли тя.

Сигурна бе, че Гурк само се преструва. Той се опита за миг да създаде впечатление, че размишлява усилено. После сви рамене:

— Не зная — отвърна той. — Това нещо има невероятна инертност. Възможно е да ни остават не повече от два часа.

Черити се стресна.

— Два часа?

— Вероятно повече — обади се припряно Гурк. — Все едно дали два часа или два дни, трябва да се махаме оттук.

После посочи към Щарк, който ги наблюдаваше с недоумяващо изражение, не разбирайки нито дума.

— И той, и неговите хора.

— Какво, за Бога… — започна отново Скудър.

Черити го прекъсна веднага.

— Не сега.

Хвърли му умолителен поглед и отново е обърна към Щарк. За момент замълча, търсейки подходящи думи, после осъзна, че в такава ситуация едва ли има подходящи думи.

— Не можем да останем тук, мистър Щарк. Вие и вашите хора също. След няколко часа всичко тук ще бъде унищожено.

Щарк остана видимо спокоен. Вероятно изобщо не разбра какво му говори Черити.

— Унищожено? — попита само той.

— Боя се, че да — отвърна Черити. — В момента не мога да ви обясня, Щарк. Дори не мога да ви кажа защо ще случи. Мога само да ви помоля да ми повярвате и да ми се доверите. Трябва да изведем вашите хора оттук. Бързо.

— Да ги изведете? — повтори объркан Щарк. — Но къде?

— Да се махнем оттук — отвърна Черити безпомощно. — Може би на друга планета. На друг кораб. Аз самата не зная още точно къде. Трябва да подготвите всичко за евакуация, Щарк. И то много бързо.

Усети, че думите объркват още повече Щарк.

— Вървете! — нареди му тя със заповеднически тон. — Върнете се при вашите хора и се погрижете да са готови да тръгнат, щом ние тук приключим. Няма да се бавим дълго.

В продължение на няколко секунди Щарк сякаш щеше да се противопостави, но заповедническият й тон свърши работа. Объркан, той стана, приближи се до вратата, спря още веднъж, хвърли поглед към Черити и най-после напусна пилотската кабина, след като тя не реагира, Френч понечи да го последва, но Черити го спря с жест.

— Е? — обади се Скудър. — Мога ли сега да узная какво става тук?

— Естествено — отвърна Черити.

Внезапно й бе трудно дори да говори. Чувстваше се толкова уморена, безкрайно уморена, че дори говоренето й се струваше трудно. Всичко бе безсмислено. Опитваха се да задържат буйна река с голи ръце. В продължение на един миг остана със затворени очи, после си наложи да погледне Скудър в очите и да му отговори.

— Бомбата на Стоун, Скудър. Открихме я.

Скудър се стресна.

— Къде?

— Ти я видя — отвърна Черити. — Онова огромно нещо, което се върти в центъра на станцията.

Скудър сбърчи чело.

— Твърдиш, че това е бомба?

Черити сви рамене и посочи към Гурк.

— Той го твърди. Между другото е убеден, че бомбата вече е задействана.

— Наистина е така — защити се Гурк с писклив глас. — Трябваше да се върти толкова бързо, че човек да вижда само сенки. Дори тогава би била опасна.

Черити се засмя тъжно.

— Говори човекът, който само в общи линии знае как функционира това оръжие.

— Вярно е! — извика Гурк. Забеляза мрачния поглед на Скудър и запристъпва неспокойно на едно място. — Е, добре, ще опитам. Спомняте ли си странното чувство, което ни обзе, докато пълзяхме под сферите?

— Странно чувство? — задъха се Скудър. — Имах чувството, че ме разкъсват на парчета.

— Ако не беше внимавал, можеше и това да стане — отвърна ледено Гурк. — Двете сфери са направени от неутроний. Те са достатъчно тежки. Гравитацията им щеше да ти откъсне главата, ако бе толкова глупав да я вдигнеш.

— Гурк, моля те! — извика Черити. — Сега наистина не е моментът за глупавите ти шеги.

— Така ли? — отвърна Гурк, изпаднал в лошо настроение. — Сега вече моментът не е подходящ за нищо. Онова нещо ще избухне и никой, и нищо не може да го предотврати. Дори и самите морони. Няма да има никаква полза, ако започна сега да ти изнасям доклад, от който така или иначе нищо няма да разбереш.