— Може пък да има полза — отвърна Черити. — Трябва да я обезвредим. Всяка дреболия може да е от полза.
— О, сигурно — обади се подигравателно Грък. — Те изличиха от космическото пространство цели звездни империи с тези бомби, но капитан Черити Леърд, спасителката на Вселената, ще напъне за десет минути главичката си и ще намери разрешение, нали?
Черити преглътна ядовития отговор, който бе на върха на устните й. Усещаше, че агресивността на Гурк не е нищо друго, освен израз на страха му. Не каза нищо. След няколко секунди джуджето се успокои.
— Е, добре. Принципът в основата си е възможно най-примитивният. В двете сфери се намират две миниатюрни черни дупки. Тъй като са отдалечени една от друга едва на няколкостотин метра, в нормалния случай те биха се привличали, но „гирата“ се върти достатъчно бързо, за да го предотврати.
— Черни дупки? — повтори объркан Скудър. — Какво е това?
— Понятие от астрофизиката — обясни бързо Черити. — Навремето и ние не знаехме много за тях. Общо взето, известно ни бе само, че съществуват; фактът, че могат да се използват като оръжие, е новост за мен.
— Внимавай, скандалджийо — продължи Гурк. — Ще се опитам да ти обясня. По принцип е много просто. Нали знаеш какво е слънце?
Скудър изобщо не го удостои с отговор.
— Черната дупка — продължи Гурк — не е нищо друго, освен слънце, което се е скапало преди няколко милиона години. Свива се под собствената си тежест. Започва да се компресира, разбираш ли?
Скудър хвърли безпомощно поглед към Черити. Против волята си тя се засмя, но кимна.
— Бих се изразила по друг начин, но по принцип той е прав. Не се случва с всички слънца. Някои експлодират, други се свиват до бели джуджета и в крайна сметка до неутронни звезди, но съществуват и такива, които не престават да се компресират. В даден момент силата на привличане става толкова голяма, че дори светлината не може да излезе от черната дупка. И процесът продължава непрекъснато.
— Не мисля, че разбирам — промърмори Скудър.
— Всъщност никой не го разбира — успокои го Черити. — Важното е резултатът. Опитай се да си представиш кълбо, което се побира в дланта ти и е толкова тежко, колкото цяла планета.
Скудър пребледня още повече. Поклати отсечено глава.
— Не — отвърна той. — По-добре да не се опитвам.
— Само че там отвън има точно такова нещо — каза мрачно Гурк. — Две миниатюрни черни дупки. Може би не толкова тежки, колкото едно слънце, а с масата на малка луна. Единственото, което ги възпира да не се устремят една към друга, е центробежната сила в краищата на „гирата“. А сега тя непрекъснато намалява.
— А какво… какво ще стане, когато се окаже недостатъчна? — попита Скудър.
Гурк се ухили.
— Тогава онези две малки хубави неща отвън ще пробият две също толкова малки и хубави дупки в своите обвивки и ще започнат да падат една към друга. А когато се допрат… — джуджето сви ръка в юмрук и после я разтвори внезапно. — Бум! Ще последва хубав взрив. Не мисля, че след него от вашата планета ще остане нещо.
— Това… истина ли е? — прошепна ужасен Скудър.
— Истина е.
Черити вдигна изненадана глава. Тези думи бяха първото нещо, което Стоун произнасяше, откакто бяха влезли в совалката. Все още гледаше втренчено и с празен поглед покрай тях, но ужасът в очите му й подсказа, че е чул и разбрал всяка дума.
— И не съществува никаква възможност този процес да бъде спрян.
— Глупости! — възрази импулсивно Черити. — Всичко може да бъде спряно. Дори мороните не са толкова тъпи, та да поставят пред вратата си бомба, която самите те да не са в състояние да обезвредят.
— Какво знаете по този въпрос? — попита Скудър.
— Нищо — прошепна Стоун. — По-малко, отколкото научих сега от джуджето. Известно ми бе, че съществува, но нищо повече.
— Но знаете, че не може да се обезвреди? — настоя Черити.
— Така са конструирани — продължи Стоун. Внезапно вдигна глава и втренчи поглед в очите й. Неговите бяха широко разтворени от уплаха. — Моля ви, разберете! От всичко на света мороните се страхуват най-много от собствените си потомци. Те практически се бият помежду си. Народът, който произлиза от едно оплождане на царицата, знае всичко, което знае цивилизацията на мороните. И е по-интелигентен. По-безскрупулен. По-целеустремен. Те съзнателно са конструирали оръжие, срещу което няма защита.
— Тогава… тогава трябва да се махаме оттук — извика Скудър. — Черити е права. Трябва да изчезваме колкото може по-бързо.