Щарк вдигна глава. В погледа му нямаше упорство, само ужас и дълбоко отчаяние.
— Ние… ние не можем да напуснем това място — заговори той. — Моля да ни разберете! Всичко става прекалено бързо. Това тук… това тук е всичко, което имаме. Не познаваме друг свят. Не бихме могли да живеем в друг свят.
— Всъщност той има право — промърмори Гурк. — Едва ли си заслужава да се местят.
С бърз жест Черити го накара да млъкне. Приближи се към Щарк, но после спря, забелязвайки погледите на останалите. В тях все още имаше страхопочитание и удивление, но сега личеше съвсем отчетливо и страх. И нещо, което тя в първия миг помисли за яд, докато осъзна, че е просто разочарование. Разочарование и безкрайно дълбоко отчаяние. Тези хора тук бяха очаквали своя Спасител, откакто се бяха родили. А сега се бе появила Черити. Легендите, за които тайно в себе си бяха убедени, че не са нищо друго, освен легенди, се оказаха истина. Само че Черити бе не Спасителка, а Вестителка на смъртта.
— Моля те, Щарк — повтори тя умолително. — Зная как се чувствате. Но поне трябва да опитаме. Това, което Гурк каза, е вярно. Обаче… обаче винаги има изход. Докато сме все още живи, ще се борим. Трябва да има някаква възможност да спрем това нещо.
— Не е това — каза тихо Щарк. — Не можем да излезем оттук. Няма достатъчно предпазни костюми, за да преминем през Мъртвата зона. Само четири или пет. Останалите ще се задушат.
Черити въздъхна и затвори очи. Бе направо смешно, че всичко можеше да се провали само защото не разполагаха с достатъчно скафандри за дузината мъже и жени.
— Четири или пет — повтори тя. — По-добре е от нищо. Изберете четирима или петима от най-добрите си хора, които да дойдат с нас. Ще отидем да вземем скафандри за останалите.
— Няма толкова много — възрази Щарк. — Паяците…
— Има достатъчно от тези костюми — прекъсна го Черити и посочи с ръка собствения си скафандър. — Ще открием къде са. Френч и няколко от останалите могат да ги донесат тук. Той ще ви покаже как се обличат.
Щарк мълчеше. Въпреки това Черити повтори още веднъж:
— Трябва да се махнете оттук.
— Но къде? — промърмори Щарк, но същевременно направи знак с лявата си ръка.
Трима от по-младите мъже започнаха да се увиват в прозрачното фолио, от което обитателите на Убежището правеха примитивни скафандри.
Докато чакаха тримата да преминат един след друг през импровизирания шлюз, Гурк се приближи и изгледа последователно нея и семейството на Френч с мрачен поглед. После каза тихо, така че само Черити да разбере думите му:
— Знаеш ли, той има право.
Черити замълча. Не изпитваше желание да разговаря с Гурк. Дълбоко в себе си бе наясно, че всичко, което правят, е напълно безсмислено. Все пак именно стремежът да опитват и невъзможното отличава хората от животните.
След кратка пауза Гурк продължи:
— Този Щарк има право, Черити. Те не могат да живеят другаде. Ако ги отведеш на Земята, ще ги убиеш.
И за това има право, помисли си Черити. Тя самата възприемаше в момента ниската гравитация на борда на космическата совалка като приятна, но тези хора тук не бяха усещали никога притегателната сила на една планета. Тя сама бе видяла колко зле понасяше Френч изкуствената гравитация във вътрешността на орбиталния град. Кожата на тези хора никога не бе усещала слънчева светлина. Никога не бяха дишали чист въздух. И никога не бяха влизали в контакт с болестотворни организми. Би могла да продължи още с изброяването, но изводите водеха до едно — Гурк имаше право. Отвеждането на тези хора на Земята означаваше тяхната сигурна смърт.
Премълча всички тези мисли и изчака безмълвно Френч да премине последен през шлюза. Когато бронираният люк отново се отвори, затвори припряно шлема на скафандъра си, промуши се в тясната камера и зачака нетърпеливо отварянето на външната врата.
Френч и тримата му спътници бяха седнали върху пречупен стоманен прът недалеч от шлюза. Едва когато доплува в безвъздушното пространство до тях, Черити забеляза, че тримата мъже бяха облекли не само импровизираните скафандри, но и маскировъчни костюми на мравки, подобни на този на Френч. Видът им я накара да потрепери, тъй като й припомни по неприятен начин къде се намира. През последните часове мислите й кръжаха единствено около адската бомба в центъра на орбиталния град, така че почти бе забравила непосредствената опасност от страна на мороните. Тя обаче бе по-голяма отпреди, защото воините мравки щяха да преследват нея и другарите й още по-ожесточено.