Достигна до стоманения носещ прът, улови се с една ръка здраво за извития метал и посочи с другата шлюза от другата страна на кратера, Френч я погледна изумен и поклати уплашено глава. Черити повтори жеста си по-енергично и понечи да се отблъсне, но с изненадващо бързо движение Френч я задържа за ръката и се наведе напред, за да докосне шлема й.
— Трябва да чакаме — каза той.
— Да чакаме? Какво?
— Паяците. Идват понякога и отварят вратата.
— А понякога не идват? — Черити поклати енергично глава. — За съжаление не разполагаме с толкова много време, Френч.
— Но никой от нас не знае как се отваря — възрази Френч.
Черити вдигна лазерния си излъчвател и се намръщи.
— В най-лошия случай с това, но мисля, че няма да се наложи. Елате!
Без да дава възможност на Френч отново да възрази, тя се оттласна и се плъзна с протегнати ръце към огромната леща пред шлюза. Удари се малко по-силно от очакваното в стената, така че за малко да бъде отхвърлена назад и отнесена. В последния момент успя да се залови за нещо. Опита се да въведе ред в мислите си и се концентрира върху непознатата конструкция. Веднага откри механизма за отваряне. Бе създаден за живи същества, чиито крайници изглеждаха съвсем различно от човешките и бе изпъстрен с неразбираеми символи и знаци. Но принципът на функциониране бе толкова прост, че на Черити й бе необходима по-малко от минута, за да го разгадае. Още около минута измина, преди в средата на лещата да се образува голям колкото юмрук отвор. Той се завъртя и започна да нараства спираловидно, докато стана достатъчно голям, за да могат да преминат.
Черити свали отново оръжието от рамото си, пъхна се в шлюза и усети как изкуствената гравитация отново обхвана тялото й и започна бавно да го тегли към пода. Почака, докато и останалите преминат през шлюза, но спря Френч, преди той да продължи нататък. С пестеливи отмерени жестове му обясни как функционира механизмът за отваряне и за всеки случай го накара да пробва.
— Може да се наложи да се върнете сам — обясни тя.
Френч изглеждаше изплашен, но се въздържа от всякакъв коментар, само кимна. Черити затвори напълно шлюза, пусна кислород в помещението и се насочи към вътрешната врата.
Френч я спря. С уверено движение отвори шлема на непривичния за него костюм и прикани другарите си да сторят същото. После насочи внезапно и без предупреждение харпуна си към Черити. Тримата му другари също вдигнаха рязко самоделните си оръжия и ги насочиха към Скудър, Гурк и Стоун.
Скудър се извъртя, смъквайки лазерното си оръжие от рамото. Същевременно се опита да изрита силно мъжа пред себе си, но не успя и в последния момент се задържа, за да не падне.
— Какво означава това? — попита Черити повече изумена, отколкото наистина изплашена.
— Вие сте наши пленници — каза Френч. С лека усмивка продължи: — Не се безпокойте. Само ще се преструваме. Ако обаче срещнем паяци, е по-добре да си помислят, че сме ви заловили.
Черити въздъхна с облекчение, но изражението на Скудър стана още по-мрачно.
— Да не си посмял още веднъж да насочиш оръжие срещу мен, нищожество! — заплашително изхриптя Скудър, пронизвайки с поглед мъжа в мравешки костюм.
— Престани, Скудър — опита се да го успокои Черити. — Те имат право.
Скудър промърмори нещо в отговор, което Черити предпочете да не се опитва да чуе. Все пак вдигна послушно ръце зад тила си и застана до нея, Гурк и Стоун. Мнимите мравки ги обкръжиха в полукръг с вдигнати оръжия.
Френч натисна някакъв бутон и отвори вътрешната врата. Блъсна ги миризмата на изгоряло. В коридора припламваха мъждиви червеникави отблясъци. Някъде в далечината се чуваха неясни шумове от битка. Подът леко вибрираше. Очевидно мороните все още бяха заети с това да се избиват помежду си.
— Накъде? — извърна се Френч към Черити.
Тя помисли за момент, после посочи с движение на главата към кислородната бутилка на гърба на Френч.
— Къде намирате обикновено тези неща?
Френч посочи към коридора напред.
— Не е далеч. Но на повечето места, където има въздух, той е изчерпан. Тъкмо затова ми се наложи да навляза толкова навътре в света на паяците.
— Няма значение — отвърна Черити. — Трябват ни само скафандрите.
— Без кислород? — попита Гурк и вдигна въпросително вежди.
— Трябва само да докараме някак хората дотук — обясни Черити. — За няколкото минути ще е достатъчен запасът от въздух в скафандъра. Освен това в най-лошия случай можем да разменяме бутилките.