– Изпускаме я, изпускаме я! – почти извика Мърдо Руад.
– По-тихо, за бога! – изсъска му Доналд, защото от двете страни на пътя имаше къщи.
Но всъщност шумът бе най-малкият ни проблем. Гумата вече беше изцяло извън контрол. Ейнджъл и Мърдо отскочиха встрани, за да не ги смаже. Доналд, въпреки отчаяните си усилия, също я изтърва и тя се понесе, добила собствена воля и посока. Завтекохме се в безпорядък подир нея, но тя бе твърде бърза и постоянно увеличаваше дистанцията.
– О, не... – чух Доналд да простенва и в следващия миг осъзнах причината.
Гумата се носеше право срещу кробосткия магазин, разположен на ъгъла в подножието на хълма. Имайки предвид теглото и скоростта ѝ, пораженията щяха да бъдат сериозни, а ние не можехме да сторим нищо, за да ги предотвратим.
Звукът на трошащо се стъкло отекна като експлозия в нощния въздух. Ударът попадна във витрината вляво от вратата и можех да се закълна, че видях как цялата постройка се разтриса. Гумата остана права, забита във фасадата на магазина като някаква странна модернистична скулптура. Около половин минута по-късно пристигнахме и ние, запъхтени и вторачени в безмълвен ужас. Прозорците на най-близките къщи, намиращи се на стотина метра разстояние, започнаха един след друг да светват.
– Не мога да повярвам – клатеше глава Доналд. – Не мога да повярвам.
– Да се омитаме час по-скоро – рече Мърдо Руад.
– Не. – Ейнджъл сложи ръка върху рамото на брат си, за да го спре. – Ако просто избягаме, никога няма да се откажат, докато не разберат кой го е сторил.
– Какви ги говориш? – Мърдо го изгледа така, сякаш смяташе, че е изгубил ума си.
– Говоря за изкупителна жертва. Някой, който да поеме вината и да не ни натопи. Само така ще мирясат.
– Това е пълна дивотия – отвърна Доналд. – Хайде да се махаме.
В далечината вече се чуваха гласове. Подвикващи един на друг, чудещи се какво е станало.
Но Ейнджъл не отстъпваше.
– Прав съм, повярвай ми. Трябва ни доброволец.
Погледът му обходи всички ни подред. И се спря върху мен.
– Ти, сиракът. Ти имаш най-малко за губене.
Преди да успея да възразя, един огромен юмрук ме удари в лицето и краката ми се подкосиха. Стоварих се на земята с такава сила, че въздухът излезе от гърдите ми. После в корема ми се заби ботуш, карайки ме да се сгъна на кравай и да повърна върху паважа.
– Престани! Какво правиш!
Това беше викът на Доналд. А след него и тихият заплашителен глас на Ейнджъл:
– Ти ли ще ме спреш, набожно копеленце? Или искаш да те просна до него? Двама ще са по-добре от един.
Настъпи моментна тишина, нарушена от хленча на Калъм:
– Бягайте, идват!
Разнесе се тропот на отдалечаващи се стъпки, а после над мен се спусна странен покой. Не можех да помръдна, нямах сили дори да се претърколя встрани. Съзнанието ми смътно регистрираше още и още светнали прозорци в околните къщи, лъчи от фенери, шарещи из мрака.
– Магазинът! Разбили са магазина! – извика някой.
После нечии ръце грубо ме изправиха на крака и ме уловиха под мишниците, за да не падна.
– Държиш ли го?
Чух гласа на Доналд. И познатото хриптене на Артър:
– Давай, държа го.
И те ме завлякоха тичешком през платното в канавката.
Не знам колко време сме лежали там в леда и калта, но ми се стори цяла вечност. Местните взеха да пристигат, наметнали набързо палта върху пижамите си, да осветяват с фенерчета магазина и пътя пред него. Смайването им бе очевидно – във витрината стоеше забита почти двуметрова гума, а наоколо нямаше жива душа. Накрая решиха, че не става дума за взлом, но че все пак е най-добре да повикат полицията, и се запътиха обратно по домове. Доналд и Артър ме уловиха наново и ние с препъване поехме през смръзналото поле. После синът на свещеника остана да чака с мен край една ограда в сянката на хълма, докато Артър отиде да докара колелото ми. Аз се чувствах ни жив, ни умрял, но знаех, че двамата са се изложили на огромен риск заради мен.
– Защо се върнахте? – попитах.
– Идеята поначало беше глупава – махна с ръка Доналд. – Никога нямаше да те оставя да го отнесеш заради нас. – Не виждах лицето му, но и гласът издаваше достатъчно ясно цялото му негодувание и гняв. – Все някой ден ще откъсна крилцата на тоя Ейнджъл Макричи!
Така и не се разбра кой е забил гумата на момчетата от Суейнбост в магазина на Кробост, но те не си я върнаха. Полицията я конфискува и нашият огън в нощта на Гай Фокс пак беше най-хубавият в цял Нес.
Пета глава
I
Вятърът облъхваше лицето на Фин, докато вървеше по тесния път към селото. В подножието на хълма можеше да се различи далечната фигура на Гън, крачещ обратно към Порт ъв Нес, за да вземе колата. Прехвръкнаха няколко капки дъжд, но черните облаци над главата му вече се разкъсваха, разколебали се в своето намерение да излеят порой над земята.