– Навремето те харесвах, Фин.
– А аз винаги съм те харесвал, Доналд. Още от първия ден, когато попречи на Мърдо Руад да ме напердаши. – Искаше му се да добави още нещо. Да го попита защо пропилява така живота си. Но от друга страна, след като бе минал през фазата на пиенето и наркотиците, може би действително го възприемаше като един вид изкупление. В крайна сметка не всеки таеше такава омраза към религията както Фин. И той омекна. – Добре, съжалявам.
Но Доналд явно не бе склонен да приеме така леко извинението.
– Има ли някаква конкретна причина за идването ти?
Фин се усмихна тъжно.
– Толкова зубрене, за да вляза в университета, и какво излезе накрая от мен? Едно обикновено ченге. Чудна реализация, няма що.
– Да, чух. – Доналд сега бе нащрек. – Но още не си ми казал защо си тук.
– Разследвам убийството на Ейнджъл Макричи. Включиха ме в екипа, защото почеркът е идентичен с този на друго убийство, с което се занимавам в Единбург.
В погледа на Доналд припламна искрица, напомняйки за старата му същност.
– И искаш да знаеш дали съм го направил аз.
– А направил ли си го?
Доналд се изсмя.
– Не.
– Защото помня как навремето се закани, че все някой ден ще откъснеш крилцата на Ейнджъл Макричи.
– Намираме се в божия храм, Фин – напомни му вече сериозно другият.
– И защо това трябва да ме притеснява?
Доналд се взря в него за момент, сетне се обърна и започна да прибира инструментите си в кутията.
– Онази твоя леля атеистка те е настроила срещу Господ, нали?
– Не – поклати глава Фин. – Щеше да се радва, ако отраснех безгрижен езичник като нея, но ме подхвана твърде късно. Вече бях увреден. Инфектиран. Повярваш ли веднъж, е много трудно да спреш. Просто престанах да вярвам, че Бог е добър, това е всичко. И единственият отговорен за това е самият Бог. – Другият го изгледа в навъсено недоумение. – Разбира се, в онази нощ, когато отне родителите ми край Барвас, бях още дете. Сега, в моментите, когато разсъждавам трезво, съзнавам, че това са глупости, че такива неща просто се случват в живота. – Той замлъкна и добави горчиво: – Повече от веднъж. Затова само когато ме споходи усещането, че може би наистина има Господ, започвам да изпитвам гняв.
Доналд отново се залови с инструментите си.
– Нали не си дошъл наистина да ме питаш дали съм убил Ейнджъл Макричи?
– Ти не го харесваше особено.
– Много хора не го харесваха. Това още не значи, че биха го убили. – Той замълча, поклащайки един чук в ръката си, сякаш го преценяваше на тегло. – Но ако искаш да знаеш моето отношение, то не мисля, че е голяма загуба за света.
– Не звучи много християнско от твоя страна – рече Фин и Доналд пусна чука в кутията. – Дали е заради всички мизерии, които търпяхме от него като деца, или защото дъщеря ти го е обвинила, че я е изнасилил?
– Той я изнасили и още как. – Доналд се изправи лице в лице с него, предизвиквайки го да му възрази.
– Изобщо не би ме учудило. Точно затова искам да разбера какво се е случило.
Свещеникът мина покрай него и излезе в преддверието.
– Предполагам, че всичко, което ти трябва, е отразено в полицейския доклад.
Фин тръгна подире му.
– Предпочитам да пия вода от извора.
Доналд се закова намясто, обърна се и направи крачка към бившия си съученик. Все още бе поне три пръста по-висок от Фин, в добра форма, напълно способен да окачи Ейнджъл Макричи на въже и да го провеси от гредите на навеса за лодки в Порт ъв Нес.
– Не искам ти или който и да било друг да обсъжда повече това с нея. Не ѝ стига унижението, което е преживяла, а и полицията се отнесе с нея като с лъжкиня.
– Доналд, аз не се каня да я унижавам, нито да я обвинявам в лъжа. Просто искам да чуя нейната версия.
– Не.
– Виж, не ми се ще да го правя по трудния начин, но това е разследване на убийство. Ако реша да я разпитам, ще я разпитам.
В очите на Доналд припламна бащински гняв. Само за кратко, докато самоконтролът се намеси и го потуши.
– В момента не е тук. Отиде с майка си до града.
– Тогава ще намина пак. Например утре.