– Може би щеше да е по-добре, Фин, ако изобщо не се беше връщал.
В думите и тона на Доналд се съдържаше нотка на хладна заплаха. Трудно бе да се повярва, че това е същото момче, което някога го бе защитавало от побойниците, бе рискувало собствената си кожа, за да го спаси в нощта, когато лежеше повален от Ейнджъл Макричи пред местния магазин.
– И защо? Защото мога да открия истината? Какво толкова страшно има в истината? Ако Макричи бе изнасилил моята дъщеря, и аз вероятно бих се изкушил да взема закона в свои ръце.
Доналд поклати глава.
– Направо не е за вярване, че ме смяташ способен на подобно нещо, Фин.
– И все пак ще ми е интересно да знам къде си бил в събота вечер.
– Понеже твоите колеги вече ми зададоха същия въпрос, вероятно ще откриеш отговора някъде из протоколите им.
– Няма как да разбера дали протоколът лъже, докато с хората обикновено ми се удава.
– Бях там, където обикновено съм всяка съботна вечер. У дома, зает с писането на неделната си проповед. Жена ми ще го потвърди, ако си направиш труда да я попиташ. – Доналд отиде до вратата и я задържа отворена пред Фин в знак, че разговорът им е приключил. – А и във всички случаи не е моя работа да въздавам възмездие на грешниците. Всевишният сам ще реши каква участ заслужава Ейнджъл Макричи.
– Ако вече не го е сторил.
Фин излезе във ветровития следобед и дъждът започна да вали както подобава. Хоризонтално.
5 Решетки от метални греди или пръти, монтирани над изкоп в земята. Разстоянията помежду им позволяват преминаване на хора и автомобили, но спират добитъка и овцете. – Б. пр.
Докато стигне до колата на Гън, работеща на празен ход на паркинга, вече бе прогизнал до кости. Тръшна се върху пътническата седалка и захлопна вратата след себе си. По къдриците му се бе събрала вода, която се стичаше на вадички по лицето и врата му.
– Е? – погледна го Гън, като усили радиатора.
– Защо не ми разкажеш какво се случи в нощта, за която дъщерята на Доналд твърди, че е била изнасилена?
II
Докато шофираха обратно към Сторноуей, облаците се разкъсаха и покриха цялото небе в ивици от синьо, черно и пурпурносиво. Пътят се стелеше пред тях, издигайки се към хоризонта, а лъчи от слънчева светлина прозираха през дъждовната пелена.
– Случи се преди около два месеца – каза Гън. – Дона Мъри и група нейни приятели пиели в клуба в Кробост.
– Не каза ли, че била само на шестнайсет?
Гън го стрелна с очи, сякаш да провери дали не се шегува.
– Май наистина си отсъствал твърде дълго.
– Това е незаконно, Джордж.
– Все едно, било е петък вечер. Мястото е било претъпкано, някои от хлапетата са били пълнолетни, а и никой не е обръщал особено внимание.
Сумракът неочаквано се разсея, капките, забърсвани от чистачките по предното стъкло заблестяха, а над полето вляво от тях изникна дъга.
– Между момчетата и момичетата вървели обичайните задевки. Знаеш как е, когато се смесят алкохол и младежки хормони. Макричи седял на обичайното си място, на стол пред бара, и хвърлял по някое похотливо око на девойчетата. Трудно е да повярва човек, че все още си е падал по тая част след всичкия алкохол, изгълтан през годините. Сам видя в какво състояние беше черният му дроб. – Фин кимна. Ейнджъл пиеше здраво, още от ученик. – Както и да е, по някаква причина Дона привлякла вниманието му. Необяснимо защо, явно е решил, че и той ѝ се е сторил привлекателен, и предложил да я почерпи едно. Тя му отказала и всичко можело да свърши дотук, но за беля някой му подшушнал, че тя е момичето на Доналд Мъри, и това наляло масло в огъня.
Фин можеше да си представи колко забавно се е сторило на Макричи да свали дъщерята на свещеника – особено при мисълта, че и баща ѝ може да научи.
– През останалата част от вечерта той продължил да ѝ досажда, да ѝ поръчва питиета, които тя не докосвала, да се опитва да я прегръща и да ѝ прави неприлични предложения. Приятелите ѝ намирали това за голям майтап и никой не виждал в Макричи реална заплаха – просто един дърт подпийнал козел на бара. Но Дона се ядосала не на шега. Той провалял съботната ѝ вечер и накрая решила да си тръгне. Приятелите ѝ казват, че напуснала бясна заведението. Почти никой освен барманката не забелязал, но около минута по-късно Макричи също се смъкнал от стола и тръгнал подир нея. Оттук нататък показанията започват да се разминават.
Колата подмина група тийнейджърки, скупчени под бетонна автобусна спирка на Саут Дел. Тези конструкции бяха типични за остров Луис – с плосък покрив и четири прегради, направени така, че да дават подслон независимо от коя страна духа вятърът. Фин помнеше, че местните ги наричаха „великански масички за пикник“. Момичетата изглеждаха приблизително на възрастта на Дона, вероятно тръгнали на купон в Сторноуей. Алкохол и младежки хормони. Те със сигурност нямаха и представа колко опасна може да е тази комбинация. Усмивки върху бледите лица, прелитащи покрай мокрия от дъжд прозорец. Животи, насочени по една траектория, която никоя от тях не можеше да предскаже, но която в същото време бе напълно предсказуема.