– Е, ще се видим утре сутрин – рече Гън, като му подаде куфара.
– Защо не влезеш, Джордж, ще те черпя едно питие.
Гън погледна часовника си.
– Добре, но само по едно.
Докато Фин мине през рецепцията и остави багажа си в стаята, другият полицай вече бе поръчал две халби бира в лоби бара. В него сега нямаше посетители за разлика от заведението на подземния етаж, откъдето се носеха музика и оживени гласове. Там жадни рибари и строителни работници от новооткритата фабрика в Арниш разпускаха след тежкия трудов ден. На стената имаше възпоменателна табелка в чест на скандалната случка, при която непълнолетният Уелски принц си поръчал чашка черешово бренди по време на обиколка из Западните острови. Тогава четиринайсетгодишният Чарлз скоропостижно бил откаран обратно в училището си в Гордънстън. Как само се меняха времената.
– Успя ли да прегледаш всички файлове? – попита Гън.
– Повечето.
Бирата бе хладна и освежаваща и Фин отпи дълга глътка.
– Откри ли нещо интересно?
– Всъщност, да. Свидетелят, който казва, че е видял Ейнджъл Макричи да тръгва в обратна посока в нощта, когато Дона Мъри твърди, че е била изнасилена...
– Екън Стюарт – намръщи се Гън. – Какво за него?
– Значи, не си участвал пряко в разследването на побоя над Адамс?
– Не, с него се занимаваше сержант Фрейзър.
– Е, явно не можем да очакваме от ХОЛМС да направи всички връзки. Познаваш ли Екън Стюарт?
– Да, изкуфял стар наркоман. Има грънчарница край Кробост. Откакто се помня, продава грънци на туристите през лятото.
– За твое сведение точно пред нея е бил пребит Крис Адамс. Стюарт е говорил с него минута преди нападението, а малко след това е отишъл да го прибере от пътя. И все пак твърди, че не е видял нищо. Много удобно за Макричи да има един и същ железен свидетел и в двата случая, не мислиш ли?
– Странно наистина – кимна Гън. – Впрочем възможно е Макричи да е снабдявал Стюарт с дрога. Отдавна подозирахме, че е дилър, но никога не сме го хващали.
– Май си струва утре да се отбия и да поговоря с нашия господин Стюарт. – Фин надигна отново халбата. – Джордж, днес следобед ти спомена, че и други хора имали зъб на Макричи освен онези, които е тормозил като дете.
– Да, поне според брат му.
– Мърдо Руад? Какво според него?
– Не знам доколко може да му се вярва, но явно смята, че Ейнджъл е имал кръвна вражда с някакъв свой бивш съученик. Човек на име Калъм Макдоналд. Пострадал при злополука преди години и сега си изкарва прехраната, като тъче на стан в пристройката зад къщата си. Нямам представа какво се е случило помежду им.
– Аз пък имам.
Фин внимателно постави бирата върху бара. Дори само при спомена му призляваше. Гън очакваше разяснение, но то така и не дойде. Накрая Фин се отърси от унеса.
– Дори да не беше сакат, съмнявам се, че Калъм Макдоналд е способен да нанесе подобни травми на когото и да било.
Той още виждаше пред себе си изражението върху лицето на момчето по време на падането.
– Мърдо допуска, че е наел някой друг.
Фин го стрелна с очи, чудейки се дали наистина е възможно. Дали в главата на Калъм е могла да се зароди подобна идея. Но защо сега, след всичките тези години?
– Не, не мисля – рече накрая.
И отново Гън изчака разяснение, но бързо стана ясно, че Фин няма намерение да го просветлява.
– Е, аз най-добре да тръгвам. – Той погледна часовника си и пресуши своята чаша. – Между другото, как мина разговорът с Адамс?
Фин помълча за момент, извиквайки в съзнанието си образа на високия превзет борец за правата на животните.
– Знаеш ли, отначало реших, че на човек с две счупени ребра и през ум няма да му мине да се разправя с Макричи. Но после ми хрумна, че има връзка, която пропускам.
– Каква?
– Адамс е гей.
– Е, това едва ли е особена изненада – сви рамене Гън, но после смръщи чело. – Да не искаш да ми кажеш, че Ейнджъл също е бил гей?
– Не, но единбургската жертва, Джон Сийврайт, беше.