– Може ли да седна?
– Заповядай.
Фин се настани и помръдна мишката, за да събуди екрана. Изображението, точно както го бе описало момчето, бе тъмно и изкривено, иконите на десктопа едва се виждаха.
– Когато инсталира новата система, изобщо заработи ли нормално?
– Да, първата вечер му нямаше нищо. От момента, в който го включих на следващия ден, си е все така.
Фин кимна.
– Бас държа, че не си ъпгрейднал фърмуера.
– Фърмуер? – смръщи вежди Фионлах. – Какво е това?
– Нещо като частица в мозъка на компютъра, която позволява на хардуера и софтуера да разговарят помежду си. „Епъл“ изигра лош номер на потребителите, като не ги уведоми, че инсталацията на нови операционни системи на Джи 3 изисква ъпгрейд и на фърмуера. – Той се усмихна, виждайки озадачената физиономия на младежа. – Но не се притеснявай, не си само ти. Половината собственици на Мак по света имат същия проблем. Хората дори си изхвърляха компютрите, докато единственото, което трябваше да сторят, бе да свалят един обикновен драйвър. Вдигна се доста пушилка покрай това.
– И ние ли можем го направим? – попита Фионлах, сякаш бе твърде хубаво, за да е истина. – Да свалим драйвъра?
– Аха.
Фин отвори сплескания прозорец на браузъра, влезе във фирмения сайт на „Епъл“ и след кратко търсене натисна линка за даунлоуд за платформа Джи 3. Свалянето на файла отне по-малко от две минути и ето че иконката се появи на десктопа. Фин щракна с мишката върху нея и изчака инсталацията да приключи. После затвори менютата и натисна бутона за рестартиране. Екранът почерня и угасна, а след няколко секунди издаде приветствения сигнал на Мак и започна да зарежда новата операционна система. И ето че мониторът светна, а изображението бе ярко и контрастно, без никакви изкривявания.
– Etvoila6 – облегна се назад Фин, доволен от себе си.
– Стига, бе! – възкликна Фионлах, неспособен да сдържи радостта си. – Човече, това е страхотно! – Очите му блестяха от възторг.
– Заповядай – отстъпи му стола Фин. – Машината върви като слънце, наслаждавай ѝ се. Ако има някакъв проблем, само ми кажи.
– Много благодаря. – Младежът веднага се шмугна зад бюрото, нетърпелив да изследва възможностите, които бе смятал за изгубени, и стрелката на мишката полетя по екрана, отваряйки прозорци и падащи менюта.
Фин се обърна и видя Артър, все така облегнат на касата на вратата. От критиката срещу Еминем досега не бе обелил и дума.
– Добър трик – промълви тихо. – Не бих могъл да го направя, дори и задника да си съдера.
– Е, все ми е влязло нещо в главата от дистанционното обучение – рече Фин и се прокашля неловко. – Мисля, че си оставих уискито долу.
Но Артър не помръдна, забил очи в собствената си чаша, в която се плискаше около половин пръст кехлибарена течност.
– Винаги си бил по-умният, нали, Фин? Дори баща ми го знаеше, затова ти отделяше повече време, отколкото на мен.
– И двамата прекарвахме много време в онази стая долу – отвърна Фин. – Наистина съм задължен на баща ти. Невероятно щедро бе от негова страна да ни посвещава така свободните си часове.
Артър наклони глава и го изгледа продължително. Какво ли търсеше, запита се Фин, смутен от тежкия му взор.
– Е, при теб поне даде резултат – каза онзи накрая. – Успя да се махнеш от острова, да влезеш в университет. Докато аз не стигнах по-далеч от забутаната работа във фабриката.
Помежду им надвисна тишина, нарушавана единствено от тракането на клавиатурата на Фионлах. Младежът дори не забелязваше присъствието им, изцяло потопен в своя компютърен свят. В този момент Маршели викна от кухнята, че вечерята е готова, и прекъсна размислите на Артър.
– Хайде, ела да ти долеем чашата и да сложим нещо в стомасите.
На долната площадка до ушите им долетя треперлив старчески глас, идващ от дъното на коридора.
– Артър... Артър, ти ли си?
Фин видя как приятелят му стисна очи, а мускулите на челюстите му заиграха.
– Ей сега идвам, мамо. – Сетне се обърна и тръгна към стаята ѝ, мърморейки тихо: – Винаги ме усеща, като се прибера, проклетницата.
Фин мина през всекидневната да си вземе чашата и влезе в кухнята. Маршели седеше край сгъваема маса, спусната от стената. Около нея бяха наредени три стола, а върху плота имаше чинии с димящ пай.
– Артър при майка си ли отиде?
Фин кимна и забеляза, че е сложила лек грим на очите си, както и малко червило върху устните. Косите ѝ също бяха пуснати и сресани. Разликата бе осезаема, но въпреки това реши да не ѝ прави комплимент.
– Е, как я карате? – попита, сядайки на един от столовете.
– Както виждаш – рече тя с уморена усмивка и улови вилицата си. – Не се притеснявай да чакаш Артър, той сигурно ще се забави. – Ами ти?