Озовах се сред уплашени раци, пъплещи във всички посоки, и четири стреснати девойки, вперили очи в мен. Четири чифта голи гърди, поклащащи се под лъчите на слънцето. Няколко секунди останахме така, гледайки се едни други с взаимен потрес. После едно от момичетата се сети да изпищи и три от тях скриха голотата си с ръце, кикотейки се с престорена свенливост. Мисля, че всъщност не бяха чак толкова шокирани от внезапната ми и драматична поява.
Маршели обаче не направи опит да се прикрие. Остана така, с ръце върху бедрата и предизвикателно изпъчени напред гърди. Нямаше как да не забележа, че са твърди и налети, с едри, щръкнали и много розови зърна. Тя направи две крачки напред и така ме зашлеви по бузата, че от очите ми изскочиха искри.
– Извратеняк! – процеди презрително.
После се наведе, взе горнището на банския си и се отдалечи с едри крачки по плажа.
След тази случка не видях Маршели близо месец. Настъпи август и резултатите от изпитите ми излязоха. Точно както очакваше господин Макинес, получих отлични оценки по английски, изкуства, история, френски и испански. След матурата в общи линии бях зарязал математиката. Странно, но въпреки че лесно учех езици, никога не бях имал склонността да ги използвам. Приемането ми в университета в Глазгоу вече бе факт. Щях да следвам магистратура по хуманитарни науки. Не бях сигурен какво означава това, но ми звучеше добре и във всички случаи по-лесно, отколкото точните науки.
Отдавна се бях възстановил от шамара на Маршели, но той остави върху лицето ми червени следи подобно на почетен знак, който гордо носих няколко дни. Артър ме накара да му опиша в най-големи подробности какво съм видял след приземяването си на плажа. Той самият бе паднал назад и не бе успял да оплакне окото дори с една цица. Историята се разпространи като пожар из съседните села и аз за кратко се ползвах със статуса на култов герой сред пубертетите в Нес. Но лятото отминаваше и славата ми постепенно отшумя. От друга страна, денят, в който Артър трябваше да постъпи във фабриката, наближаваше със застрашителна скорост и той ходеше навъсен като буреносен облак.
Един ден се отбих до тях да му кажа за партито, което щеше да се състои на остров Елън Бег – малко късче земя, разположено там, където морето бе издълбало бреговата линия на остров Луис подобно на отворена паст на дракон. Не знаех кой го организира, но някакъв приятел на Доналд Мъри го бе поканил, а той на свой ред канеше нас. Щеше да има барбекю на открито и ако времето позволеше, щяхме да спим на плажа под звездите. Ако пък валеше, щяхме да се подслоним в една стара постройка. Единственото, което се искаше от нас, бе да си носим пиенето.
Артър поклати унило глава и заяви, че няма да дойде. Баща му бил заминал за няколко дни по работа, а майка му не се чувствала добре и той трябвало да я гледа. Имала болки в гърдите, а кръвното ѝ било адски високо. Докторът предполагал, че може би страда от гръдна жаба. Аз не знаех какво е гръдна жаба, но във всички случаи не звучеше приятно. Бях разочарован, че ще пропусне забавата, най-вече заради самия него. Той определено се нуждаеше от малко ободряване.
Но разочарованието ми не трая дълго, а в петък вечер, когато Доналд Мъри дойде да ме вземе от къщата на леля ми, се изпари окончателно. И имаше защо. Доналд се появи буквално с гръм и трясък с червено пежо кабриолет, с което се бе сдобил незнайно откъде. То бе старо и очукано, но цветът му бе възхитително ярък, гюрукът бе свален, а Доналд седеше зад волана като филмова звезда с русата си коса, тъмни очила и загоряло от слънцето лице.
– Кво става, братле – провлачи небрежно. – Искаш ли едно кръгче?
Исках и още как. Пет пари не давах как и откъде е взел возилото, просто изгарях от нетърпение да седна до него и да обиколя острова, събирайки завистливите погледи на зяпачите. По тези места откритата кола беше нещо почти нечувано. В крайна сметка кога ще я караш със свален покрив, след като тихите и слънчеви дни се брояха на пръсти? Но тази година бяхме ударили джакпота. Топлото време се бе задържало през целия юли и още продължаваше, изгаряйки тревата до кафяво.