– Какви ги плещиш? – изгледа го недоумяващо Мърдо.
– Не се ли сещаш? Днес е вечер за баня.
– За бога, Ейнджъл, да не искаш да пуснем там това малко лайно?
Калъм се освободи от мен и Артър и оправи реверите на сакото си.
– За какво става дума?
В залива прозвуча корабна сирена и всички се обърнахме да видим светлините на ферибота, който тъкмо излизаше от пролива Минч за траещото три и половина часа пътуване до Улапул.
– Стаите на персонала са на най-горния етаж на замъка. Там имат обща баня и понеже прозорецът ѝ гледа към покрива, никога не затварят кепенците. Малката Ана обича да се къпе всяка неделя вечер, точно в десет. Не мисля, че има момче в училището, което да не е ходило да я гледа. Телцето ѝ си го бива, нали Мърдо? – Последният само изгледа кръвнишки брат си. – Можем да ти уредим частно пийпшоу, ако искаш.
– Това е отвратително! – рече Калъм.
– Е, твоя воля – сви рамене Ейнджъл. – Ние ти предложихме. Щом не приемаш, никой не те кара насила.
Виждах, че Калъм е раздвоен, но изпитах облекчение, когато накрая изсумтя „Няма начин“ и наперено влезе обратно в залата.
– Доста гаден номер – казах. – Да го навивате така.
– Никой не го навива, сираче – разпери невинно ръце Ейнджъл. – Просто гледката наистина си я бива. Защо не се отбиеш сам да провериш?
– Ходи се шибай – отвърнах мъжкарски аз, след което се отправих към танцуващите да търся своята партньорка Шийна.
Забелязах, че Калъм вече е на дансинга с Ана, но през следващия час тя му отказа поне седем или осем пъти и той седеше в един ъгъл, наблюдавайки я със злощастен израз как се върти в прегръдките на други момчета. Ейнджъл Макричи също беше сред тях. Двамата се смееха и бъбреха нещо оживено, а той демонстративно притискаше тялото ѝ към своето и крадешком проверяваше дали Калъм го гледа.
Разбира се, той гледаше, горкият. Искрено му съчувствах, но после забравих за него, защото имах по-належащи проблеми, като например как да се измъкна от Шийна. Всеки път, щом седнех, тя се лепваше за мен и почваше да се лигави. Веднъж дори, за мой ужас, пъхна език в ухото ми. По някаква ирония Калъм бе онзи, който ме спаси. Помня, че бандата свиреше „Golden Brown“ на Стренглърс, когато приближи, пъхнал дълбоко ръце в джобовете си, и каза:
– Аз вече ще вървя.
Погледнах театрално часовника си и възкликнах:
– О, боже, колко късно е станало! Със сигурност ще заключат общежитието, докато се приберем. – Калъм понечи да отвори уста, но аз го прекъснах, преди да е оплел конците, скочих и се обърнах към Шийна. – Съжалявам, но трябва да бягаме. Ще се видим другата седмица. – След което сграбчих Калъм под ръка и го повлякох към изхода.
– Какво става? – попита той.
– Нищо, просто се измъквам от неловка ситуация.
– Късметлия. Аз не мога дори да се вкарам в такава ситуация.
Навън се носеше силен мирис на море, а февруарският вятър бе леден и бръснещ. Дъждът бе спрял, но паважът още бе мокър и лъщеше под лампите като прясно боядисан. По крайбрежната улица имаше доста навалица и ние си запроправяхме път покрай вътрешното пристанище, по Кромуел Стрийт и Чърч Стрийт, преди да свърнем нагоре по хълма, по Матисън Роуд. Вече бяхме на Робъртсън Роуд, когато Калъм се обърна към мен и каза, че щял да го направи.
– Да направиш кое?
– Ще се кача до замъка утре вечер.
– Моля? – не повярвах на ушите си. – Сигурно се шегуваш.
– Напротив. Говорих с Ейнджъл, преди да тръгнем. Той ще уреди всичко.
– И защо?
– Защото е вярно, че тя е просто една малка мръсница. Ако я видя гола в банята, поне донякъде ще ѝ го върна.
– Не, имам предвид защо Ейнджъл ще ти прави услуга? Откакто се помниш, те смила от бой, а сега изведнъж ти стана най-добрият приятел?
Калъм сви рамене.
– Всъщност, като се замислиш, не е чак толкова лош.
– Да, бе – измърморих скептично аз.
– Както и да е, чудя се... – Той се поколеба.
От билото, над покривите на къщите можехме да видим зъбчатите кули на камъка, облени в светлина от другата страна на залива.
– Какво се чудиш, Калъм?
– Дали не би искал да дойдеш с мен.
– Сигурно се шегуваш! – изгледах го.
Не само че щяхме сериозно да загазим, ако ни спипаха да се промъкваме в чуждо училище в неделя вечер, но и силно подозирах, че цялата история е някакъв номер. Не ми се вярваше Ейнджъл да се е превърнал в чак такъв човеколюбец.
– Хайде, Фин, моля те. Не мога да го направя сам. Няма нужда да се качваш с мен на покрива или нещо подобно. Просто ела до замъка.