– Какво правиш тук, сираче? – изръмжа тихо Ейнджъл също както Артър по-рано.
– Просто се грижа на Калъм. Да не му се случи нещо.
– И защо трябва да му се случва?
– Ти ми кажи.
– Слушай, умнико – сграбчи ме Ейнджъл за реверите. – След пет минути оная кучка ще влезе да се къпе, така че не разполагаме с никакво време.
– Аз и без това няма да се качвам на покрива – освободих се от хватката му.
– Ще се качиш и още как – намеси се Мърдо. – Иначе нощният пазач ще те спипа тук и нали се сещаш какво те чака.
– Не ми пука от нощния пазач. Ако искаш, викни го сам, тогава цялата ви игричка ще отиде по дяволите.
Той стисна зъби, но не намери какво да отговори и бе принуден да отстъпи.
Ейнджъл отвори прозореца и излезе на пожарната стълба.
– Хайде, Калъм. Идвай тук.
– Недей, Калъм – намесих се. – Гласят ти клопка.
– Ти да мълчиш! – просъска ми свирепо Ейнджъл. После обаче гримасата му премина в усмивка и той се обърна към колебаещия се Калъм. – Хайде, синко. Не ти гласим нищо освен едно хубаво плакнене на очите. Ако не побързаш, ще го изпуснеш.
Калъм пренебрегна моя съвет, обърна се и прекрачи през перваза. Аз шумно го последвах. Все още се надявах да го разубедя.
Металната стълба слизаше до междинна площадка и после се обръщаше под ъгъл до нивото на първия етаж. Други стъпала водеха нагоре до покрива над главния портал, а сетне опасваха стената до фасадата на замъка. Оттук по сгъваема стълба се стигаше до корниз под самите бойници. Ейнджъл я разгъна и я облегна под удобен за качване наклон.
– Ето, готово.
Калъм погледна нагоре и в очите му се появи паника. От най-горното стъпало до корниза имаше близо метър.
– Няма да успея – промълви.
– Разбира се, че ще успееш. – Гласът на Ейнджъл звучеше успокоително.
Калъм се извърна към мен с уплашено заешко изражение.
– Ела с мен, Фин. Не ме бива много с височините.
– Да беше мислил за това, преди да дойдеш – подвикна му приглушено Мърдо през прозореца.
– Няма нужда да го правиш, Калъм – казах аз. – Хайде просто да си вървим вкъщи.
Не бях подготвен за яростта, с която Ейнджъл ме блъсна в стената.
– Ти отиваш с него, сираче. – Усетих пръски от слюнката му върху лицето си. – Да се грижиш да не му се случи нещо. Нали затова дойде?
– Никъде няма да вървя!
Ейнджъл се наведе и прошепна почти нежно в ухото ми:
– Или се качваш нагоре, или слизаш надолу. По бързия начин. Сам избирай.
– Хайде, Фин – примоли се Калъм. – Страх ме е да отида сам.
– Добре тогава – рекох троснато, понеже видях, че няма какво друго да сторя.
Погледнах към бойниците и за сетен съжалих, че изобщо съм се забъркал в това. Всъщност не изглеждаше чак толкова трудно да се придърпаш и да минеш през една от пролуките между тях. Покривът отвъд вероятно бе плосък, а те образуваха естествен предпазен парапет.
– Времето ни изтича – каза Ейнджъл. – А колкото по-дълго стоим тук, толкова по-вероятно е да ни хванат.
– Хайде, тръгвай и да приключваме – обърнах се към Калъм.
– Значи и ти идваш?
– Ще бъда точно зад теб.
Погледнах назад към Артър през отворения прозорец, но той само сви рамене, сякаш в знак, че ако съм решил да придружа Калъм, вината си е моя.
– Щом се качите – упъти ни Ейнджъл, – ще видите насреща си капандурите на мансардата. Като запалят лампата в банята, ще разберете през коя трябва да гледате.
През цялото време се чудех какъв точно е номерът и какво ще открием, щом се озовем на покрива. Така или иначе връщане назад нямаше. Поне дъждът за момента бе спрял, а и луната хвърляше достатъчно светлина.
Калъм започна да се изкачва, но трепереше толкова силно, че цялата стълба под него задрънча.
– По-тихо, за бога – улови я с две ръце Ейнджъл, сетне махна с глава към мен. – Хайде, сираче, твой ред е. – И се ухили широко, което окончателно ме увери, че всичко ще свърши със сълзи.
Както и предположих, преминаването от стълбата на покрива се оказа сравнително лесно. Дори и за Калъм. Присъединих се към него, приклекнал върху плоската, залята с битум повърхност. Оттук се откриваше гледка над цялата околност и пристанището. Траулерите край кея изглеждаха като детски играчки, а отвъд, на хълма, се простираше градът, чиито улици образуваха мрежа от светли нишки между смълчаните домове. Далеч в пролива Минч се забелязваше танкер, пъплещ упорито на север през вятъра и вълните.