Четиринайсета глава
I
Фин почука на вратата, но тракането на стана отвътре продължи в същия ритъм. Той си пое дълбоко дъх и изчака, после почука отново. Настъпи кратка тишина и един глас му каза да влезе.
Вътрешността на пристройката приличаше на сметище, задръстено от всевъзможни вехтории – стар велосипед, косачка, тример, градински инструменти, рибарска мрежа, електрически кабели. Станът стоеше в единия ъгъл, а стените зад него бяха опасани от рафтове с инструменти и макари с разноцветна предена вълна, които тъкачът лесно да може да достига с ръка. Имаше оставен свободен проход за инвалидния стол. Калъм седеше в него, а от двете му страни стърчаха големи метални ръчки, с които управляваше механизмите.
Фин остана шокиран от вида му. Някогашното крехко момче сега бе силно затлъстял мъж, със заоблени рамене и двойна гуша, подпираща брадичката. Косата му бе почти напълно опадала, но останките от нея, макар и късо подстригани, бяха запазили рижия си цвят. Бледата, никога невиждаща слънце кожа, бе синкавобяла, а някога ярките лунички едва си личаха по нея. При появата на посетителя в ярко осветената рамка на вратата зелените му очи подозрително се присвиха.
– Кой е там?
Фин се отмести встрани, за да може другият да го види по-добре.
– Здравей, Калъм.
Минаха няколко секунди, преди по лицето на инвалида да се появи изненада, но тя бързо се замени с мрачно изражение.
– Здравей. Доста се забави. От двайсет години те чакам.
– Съжалявам.
– За какво? Ти не беше виновен. Глупавата идея си беше моя. Ти сам каза, че няма начин да сляза долу, освен ако не са ми поникнали криле.
Фин кимна.
– Как я караш? – Още докато го произнасяше, си даде сметка, че звучи глупаво, но нищо друго не му идваше наум.
– Как я карам според теб?
– Не мога дори да си представя.
– Бас държа, че не можеш. Освен ако не се случи на теб, няма как да си представиш какво е да нямаш контрол върху голямата и малката си нужда. Да ти сменят памперсите като на бебе, щом се нацапаш. Да ти излизат язви на задника от седене по цял ден. А сексът? – Калъм се усмихна горчиво. – Естествено, още съм девствен. Няма как дори да мастурбирам, оная ми работа е безчувствена. Като си помисля само, че всичко беше заради него. Заради секса. – Той замлъкна, потънал в някакъв далечен спомен. – Тя умря, знаеш ли?
– Коя? – смръщи вежди Фин.
– Камериерката Ана. Загина в мотоциклетна катастрофа преди години. А аз продължавам да си живея като буца сланина, пъхната в тоя инвалиден стол. Не изглежда много справедливо, а? – Той отмести поглед към стана и се зае да вдява нова нишка в совалката. – Защо всъщност си тук?
– Сега съм ченге, Калъм.
– Да, и аз така чух.
– Разследвам смъртта на Ейнджъл Макричи.
– Значи, не си се отбил само заради удоволствието да ме видиш?
– Изпратиха ме на острова заради убийството. А дойдох при теб, защото отдавна трябваше да го сторя.
– Погребваме старите призраци, а? Слагаме балсам на съвестта си?
– Може би.
Калъм се облегна назад и погледна Фин право в очите.
– Знаеш ли, най-голямата ирония е, че единственият истински приятел, когото имах през всичките тези години, бе именно Ейнджъл Макричи. Как само се обръщат нещата.
– Майка ти каза, че той е издигнал пристройката за стана.
– О, и много повече от това. Преоборудва цялата къща, така че да мога да влизам със стола във всяка стая. Направи градината отвън с настлана пътека, за да излизам, ако ми се прииска. – Той сви рамене. – Не че някога ми се е приисквало. Добави ей тези ръчки – той ги улови и разклати, при което сложна система от колела и предавки задвижи механизма на стана, – за да мога да работя без педали. Умен човек. Много по-умен, отколкото го смятахме. Разбира се, не печеля бог знае какво като тъкач. Ако не бяха пенсията на майка ми и малкото останали пари от обезщетението, едва ли щяхме да свързваме двата края. Ейнджъл имаше грижата да не се нуждаем от нищо. Никога не идваше с празни ръце – кога ще донесе сьомга, кога заек или сърнешко... И редовната половин дузина гуги всяка година. Дори сам ни ги готвеше. – Калъм взе друга совалка от кошчето, окачено на страничната облегалка на стола му, и я завъртя разсеяно в ръце. – Отначало, щом започна да идва, мислех, че просто е гузен и ще очаква да го обвинявам.