Един лъжлив канал ги накара да се повъртят в кръг. Наложи се да слязат и с много усилия да избутат лодката далече от блатистия бряг. Водата ги понесе отново, а Силк седна печално и се загледа в съсипаните си ботуши, от които се стичаше кал. Когато заговори, гласът му преливаше от дълбоко отвращение.
— Прекрасно! — каза той. — Колко е прекрасно отново да си у дома, в скъпата стара противна Драсния.
ГЛАВА 18
Въпреки че всичко наоколо беше едно огромно мочурище, на Гарион му се струваше, че тук в Драсния блатата бяха коварно различни от тези на юг. Каналите бяха по-тесни и с повече завои и лъкатушения. След неколкодневното бутане на лодката у владетеля на Запада се разви твърдото убеждение, че са се загубили.
— Сигурен ли си, че знаеш накъде отиваме? — запита той Силк.
— Нямам ни най-малка представа. — Отговори му съвсем искрено той.
— Ти непрекъснато повтаряше, че знаеш пътя за навсякъде — обвини го Гарион.
— Тук в блатата нима сигурен път, Гарион — каза му Силк. — Всичко, което можеш да правиш, е да караш срещу течението и да се молиш.
— Трябва да има някакъв маршрут — възрази Гарион. — Защо не сложат маркировка или просто някакъв ориентир?
— Не би помогнало. Виж!
Дребният мъж сложи греблото си на едно стабилно изглеждащо малко възвишение, издигащо се над водата, и го бутна. Възвишението бавно се отдалечи. Гарион зяпна от учудване.
— Това е плаваща растителност — обясни Белгарат, като спря да гребе, за да изтрие потта от лицето си. — Върху нея падат семена и започва да расте трева, точно както върху земята, с тази разлика, че не е твърда. Тя плава накъдето я отвее вятърът или я отнесе течението. Това е причината да няма постоянни канали и определен маршрут.
— Не винаги причината са само вятърът и течението — мрачно добави Силк.
Той погледна към залязващото слънце.
— Ще трябва да намерим нещо стабилно, за което да се завържем за през нощта — предложи той.
— Какво ще кажеш за това? — Белгарат посочи едно трънливо възвишение, което сякаш беше някак по-високо от останалите. Загребаха към купчината земя, издигаща се над заобикалящата я вода, и Силк я ритна няколко пъти, за да провери стабилността й.
— Изглежда неподвижна — потвърди той.
Слезе от лодката и се качи на върха, като от време на време силно тропаше с крак по земята. Беше стабилно.
— Тук горе има сухо местенце — докладва той — и купчина изхвърлени дърва от другата страна. Можем да спим на твърда земя, а може би дори ще ядем и топла храна. — Избутаха лодката нагоре по полегатия склон и Силк положи повече от необходимата предпазливост, за да се убеди, че е здраво завързана.
— Това не е ли малко излишно? — попита го Гарион.
— Не е кой знае каква лодка, но е единствената която имаме. Нека не рискуваме!
Запалиха огън и опънаха едноместната си палатка, а слънцето потъна в облаците на запад, оцветявайки блатото в яркочервено. Силк извади тиган и започна да приготвя вечерята.
— Твърде горещ е — критично отбеляза Гарион, докато малкото човече с лице на невестулка се канеше да постави парчета бекон в димящия железен тиган.
— Искаш ли ти да се заемеш с това?
— Просто те предупреждавам, това е всичко.
— Аз нямам твоите предимства, Гарион — отвърна Силк кисело. — За разлика от теб не съм израснал в кухнята на Поулгара. Просто правя каквото мога.
— Няма нужда да се сърдиш — каза Гарион. — Просто исках да ти кажа, че тиганът е горещ.
— Мисля, че мога да се справя без повече съвети!
— Както искаш, но да знаеш, че ще изгориш бекона.
Силк му хвърли гневен поглед и започна да реди резенчета бекон в тигана. Те засъскаха, запушиха и крайчетата им почерняха почти веднага.
— Казах ти! — измърмори Гарион.
— Белгарат — оплака се Силк, — накарай го да ме остави на мира.
— Ела, Гарион — каза старият човек. — Той може да изгори вечерята и без да му помагаш.
— Благодаря! — отвърна Силк саркастично.
Вечерята беше същинско бедствие. След като се наядоха, седнаха и загледаха как огънят угасва и как пурпурната вечер за пълзя над блатата. Жабите подеха своите хорови изпълнения сред тръстиките, птиците кацнаха на приведените стебълца с котешките опашки, чуруликайки полусънено. Чуваха се лек плясъци и бълбукания в кафявата вода около тях и от време на време изригваха мехурчета блатен газ, който излизаше на повърхността. Силк горчиво въздъхна: