— Леля Поул каза, че след като беше болен миналата зима, може би си загубил силата си.
— Какво ти е казала?
— Това каза.
— Чух те.
Магьосникът се намръщи. Бръчки се появиха по лицето му.
— Никога не съм се сещал за това — призна той. Изведнъж премигна и очите му се отвориха широко. — Тя може би е била права. Болестта можеше да причини такъв ефект. Колко невероятно — повтори той и после внезапно се разсмя.
— Не виждам какво е толкова смешно.
— Това ли е нещото, за което ти и леля ти се притеснявахте през последните месеци? И двамата ходехте на пръсти около мен, сякаш съм от стъкло.
— Страхувахме се, да не разберат ангараките и не смеехме да ти кажем, защото…
— Защото се страхувахте, че ще започна да се съмнявам във възможностите си, нали?
Гарион кимна.
— Като се замисля, не е била лоша идея. Със сигурност съвсем нямах нужда да ме притесняват каквито и да било съмнения тази сутрин.
— Ужасно трудно ли беше?
— Като цяло, да. Определено не бих искал да го правя всеки ден.
— Нямаше нужда да го правиш?
— Да правя какво?
— Да учиш блатните видри да говорят. Ако все още притежаваш силата си, нека си остане между нас, но аз и ти можехме да разтворим каналите и да излезем от блатото, без да се интересуваме, че Вордай и блатните видри щяха да се опитат да ни спрат.
— Чудех се кога ще се сетиш за това — отвърна старият човек меко.
Гарион го погледна предизвикателно.
— Добре тогава — каза той, — защо го направи, след като не беше задължен?
— Този въпрос е неучтив, Гарион — отвърна Белгарат. — Има си някои норми на поведение. Смята се за лошо възпитание да питаш друг магьосник защо е направил нещо.
Гарион погледна дядо си още по-упорито.
— Избягваш въпроса — каза той грубо. — Приеми, че не съм добре възпитан и ми отговори.
Белгарат изглеждаше леко обиден.
— Не съм аз виновен задето ти и леля ти сте се притеснявали. Не виждам причина да ми се сърдиш.
Направи пауза и погледна Гарион.
— Ще продължаваш ли да настояваш?
— Да, ще продължавам. Защо го направи?
Белгарат въздъхна.
— Знаеш, че Вордай е била сама през по-голямата част от живота си — отговори той — и е имала тежка участ. Винаги съм си мислил, че тя заслужава повече. Може би това натежа малко.
— Алдур съгласи ли се с теб? — настоя Гарион — Чух му гласа, докато вие двамата си говорихте.
— Подслушването е наистина ужасен навик, Гарион.
— Загубих им бройката на лошите си навици вече, дядо.
— Не мога да разбера защо ми държиш такъв тон, момчето ми — оплака се Белгарат. — Е, добре, всъщност проявих доста настоятелност, за да убедя Господаря да се съгласи.
— И всичко това го направи само защото я съжаляваш?
— Това не е точната дума, Гарион. Да кажем, че просто имам известни чувства по отношение на справедливостта.
— След като си знаел, че ще го направиш така или иначе, защо тогава спореше с нея?
Белгарат повдигна рамене.
— Исках да се убедя, че тя наистина го желае. Освен това не е хубаво да оставяш хората с впечатлението, че би направил всичко, за което те помолят.
Силк гледаше стария човек с огромно учудване.
— Съчувствие ли е това, Белгарат? — попита той невярващ. — От теб? Ако и дума за това се разчуе, репутацията ти ще се срине.
Внезапно Белгарат се смути болезнено.
— Не знаех, че е необходимо да го разпространяваме чак толкова, Силк — каза той. — Няма нужда хората да разбират за това.
Гарион се почувства така, сякаш изведнъж се беше отворила някаква врата. Осъзна, че Силк беше прав. Никога не беше се замислял за това, ала Белгарат наистина имаше репутация на безжалостен. Повечето хора смятаха, че има нещо неумолимо във Вечния Мъж — непоколебимост да пожертва каквото и да било в своята устременост към някаква цел — толкова неясна, че никой друг не можеше да я разбере. Но с този едничък жест на състрадание той разкри друга, по-мека страна от характера си. Белгарат Магьосника въпреки всичко беше способен на човешки чувства и емоции. В съзнанието на Гарион се разби мисълта за това колко са били наранявани тези чувства от ужасите и болката, които е видял през всичките години. Гарион се улови, че гледа дядо си с ново, дълбоко уважение.
Краят на блатата беше означен със стабилно изглеждащи насипи, които се разстилаха във всички посоки в мъглявата далечина.