— Само че много непохватно — заяви той с неодобрение. — Сигурно е първокурсник в академията.
— Може би е развълнуван, защото вижда величие — предложи Белгарат. — Така или иначе, ти си нещо като легенда тук, Силк.
— Това пак не е извинение да ме шпионират така аматьорски — каза Силк. — Ако имах време, бих отишъл в академията да поговоря за това с директора — въздъхна той. — Качеството на учениците определено е спаднало, откакто прекратиха използването на камшичения стълб.
— На какво? — възкликна Гарион.
— По мое време ученик, забелязан от човека, който му е възложено да следи, беше налаган с камшик — каза му Силк. — Боят с камшик е много ефективен начин на преподаване, Гарион.
Точно пред тях се отвори вратата на голяма къща и дузина униформени стрелци марширувайки излязоха на улицата, строиха се и се обърнаха към тях. Командирът им пристъпи напред вежливо се поклони.
— Принц Келдар! — поздрави той Силк. — Нейно величество се чудеше дали ще бъдете така добър да се отбиете в двореца.
— Видя ли? — Силк се обърна към Гарион. — Казах ти, тя вече знае, че сме тук.
После заговори командира на стрелците.
— Просто от любопитство, капитане, кажете ми какво бихте направили, ако ви отговоря, че не ни се ще да бъдем толкова добри и да се отбиваме в двореца?
— Може би ще ми се наложи да настоявам — предположи капитанът.
— Така си и помислих.
— Арестувани ли сме? — нервно попита Гарион.
— Не точно, Ваше Височество — отговори капитанът. — Кралица Порен наистина би искала да разговаря с Вас.
Тогава той се поклони на Белгарат.
— Предвечни! — капитанът поздрави стария мъж с уважение. — Мисля, че ако отидем зад този страничен вход, ще привличаме по-малко внимание.
Обърна се и нареди на хората си да продължат напред.
— Той знае кои сме — промълви Гарион на Силк.
— Естествено — каза Силк.
— Как ще се измъкнем от това? Няма ли кралица Порен просто да ни върне обратно в Рива?
— Ще поговорим с нея — каза Белгарат. — Порен има нюх за нещата. Сигурен съм, че ще можем да й обясним ситуацията.
— Освен ако не започне да ни поставя ултиматуми — добави Силк. — Забелязал съм, че го прави, когато е ядосана.
— Ще видим.
Кралица Порен беше по-озаряващо прекрасна от всякога. Нейното стройно тяло беше очевидно доказателство, че вече е родила първото си дете. Майчинството й беше донесло руменина по лицето и израз на завършеност в очите. Когато влязоха в двореца, тя учтиво ги поздрави и веднага ги въведе в собствените си покои. Малките кралски стаички бяха някак дантелени и женствени, с къдрички по мебелите и нежнорозови завеси на прозореца.
— Къде бяхте? — попита тя, когато останаха сами. — Поулгара е луда.
Белгарат вдигна рамене.
— Ще се оправи. Какво става в Рива?
— Естествено, организират издирването ви — отговори Порен. — Как успяхте да стигнете чак до тук? Всички пътища са блокирани.
— Ние бяхме преди всички, мила леличко. — Силк нахално се изхили в лицето й. — Когато започнаха да блокират пътищата, ние вече бяхме минали през тях.
— Не те попитах, за да ме наричаш така, Келдар! — смъмри го тя.
— Простете ми, Ваше Величество — каза той с поклон, но продължаваше да прави подигравателни гримаси.
— Ти си невъзможен.
— Разбира се — отговори Силк. — Това е част от чара ми.
Кралицата въздъхна.
— Какво да ви правя сега?
— Ще ни оставиш да продължим пътя си — отвърна спокойно Белгарат. — Разбира се, ще поспорим по този въпрос, но накрая това ще стане.
Тя го изгледа.
— Ти ме попита. Сигурен съм, че се чувстваш по-добре, като вече знаеш отговора — усмихна се магьосникът.
— Ти си по-ужасен и от Келдар — обвини го тя.
— Имам повече опит.
— Това няма да го коментираме! Имам строги заповеди от Поулгара да ви върна в Рива.
Белгарат вдигна рамене.
— Ще се върнете ли? — тя изглеждаше изненадана.
— Не — отвърна той, — няма да се върнем. Ти каза, че Поулгара ти е дала строги заповеди да ни върнеш. Добре тогава, аз ти давам строги заповеди да не го правиш. Какво ще предприемеш?
— Белгарат, това е жестоко.
— Такива са времената.
— Преди да сме започнали сериозно да се караме, можем ли да видим наследника на трона? — попита Силк.
Въпросът му беше майсторски измислен. Никоя жена, току-що станала майка, не би устояла на възможността да покаже бебето си и кралица Порен вече се беше обърнала към люлката, стояща в ъгъла на стаята, когато усети, че е хитро изманипулирана.