— Ти си непоправим, Келдар — каза тя примирено и отметна сатененото покривало, за да покаже бебето, което се беше превърнало в смисъл на живота й.
Принцът на Драсния много съсредоточено се опитваше да напъха пръстите на краката си в устата. С весело възклицание Порен го вдигна на ръце и го прегърна. След това го обърна и подържа, за да го видят.
— Не е ли красив? — попита тя.
— Привет, братовчеде! — Силк важно поздрави бебето. — Твоето навременно появяване ми спестява окончателното унижение.
— Какво трябва да означава това? — подозрително го попита Порен.
— Само това, че Негово малко розовичко Височество завинаги премахна всякакви възможности за мен да наследя трона — отговори Силк. — Щях да бъда ужасен крал, Порен. Драсния би страдала почти толкова, колкото и аз, ако това нещастие се случи. Нашият Гарион по случайност вече е по-добър крал, отколкото аз бих бил.
— О, Боже! — Порен леко се изчерви. — Това съвсем ми се е изплъзнало.
Все още с бебето на ръце, тя несръчно направи реверанс.
— Ваше Величество — поздрави тя официално Гарион.
— Ваше Величество — отвърна Гарион с поклона, който леля Поул го караше да упражнява с часове.
Порен се засмя със звънкия си смях.
— Всичко това изглежда толкова неуместно.
Тя сложи ръката си на врата на Гарион, погали го по главата и топло го целуна. В другата й ръка бебето изгука.
— Скъпи Гарион — каза тя, — толкова си пораснал.
Гарион не знаеше какво да й отвърне. За момент кралицата изучаваше лицето му.
— Много неща са ти се случили — забеляза тя проницателно. — Не си същото момче, което познавам от Вал Алорн.
— Има напредък — съгласи се Белгарат, като се настаняваше в един стол. — Колко шпионина ни слушат в момента, Порен?
— Знам за двама — отговори тя, като остави бебето в люлката.
Силк се засмя.
— А колко шпионина шпионират шпионите?
— Доста, предполагам — каза Порен. — Ако се опитам да разгадая и преброя всички шпиони наоколо, никога не бих имала време за нещо друго.
— Да приемем, че всички те са предпазливи — каза Белгарат, като многозначително огледа всички стени и пердета.
— Разбира се, че са предпазливи — Порен звучеше малко обидено. — Имаме си стандарти, както знаеш. Аматьори не се допускат да шпионират в двореца.
— Добре тогава, нека се върнем на въпроса. Наистина ли е необходимо да провеждаме дълъг спор за това дали ще се опиташ да ни изпратиш обратно в Рива?
Тя въздъхна, а после безпомощно се усмихна.
— Мисля, че не. Обаче ще трябва да ми измислите извинение — за пред Поулгара.
— Просто й кажи, че действаме според инструкциите, които се съдържат в Кодекса на Мрин.
— Има ли някакви инструкции в Кодекса на Мрин? — тя звучеше изненадано.
— Би трябвало да има — отговори той. — В по-голямата си част той е някакъв неясен брътвеж. Затова никой не може да бъде сигурен дали е така или иначе.
— Да не би да ме молиш да я излъжа?
— Не, моля те да я накараш да си мисли, че аз съм те излъгал — има разлика.
— Много коварна при това, Белгарат.
— Няма проблеми — увери я той. — Тя винаги е готова да повярва и в най-лошото, когато се отнася до мен. Както и да е, ние тримата сме се отправили към Гар ог Надрак. Кажи на Поулгара, че ще имаме нужда от един вид отвличане на вниманието. Кажи й да престане да си губи времето да ни търси, а да съсредоточи армия на юг и да вдигне много шум. Искам ангараките да са толкова заети с нейните действия, та да нямат време да ни търсят.
— Какво, за Бога, ще правите в Гар ог Надрак? — попита тя с любопитство.
Белгарат погледна подсказващо към стените, зад които официалните шпиони, както и няколко неофициални, се спотайваха.
— Поулгара знае какво ще правим. Каква е в момента ситуацията по границата на Надрак?
— Напрегната — отвърна тя. — Все още не вражеска, но съвсем не приятелска. Надраките не искат много да започват война. Ако не бяха на страната на гролимите, честно си мисля, че бихме могли да ги накараме да останат неутрални. Те по-скоро бих убили мург, отколкото драснианец.
Белгарат кимна.
— Предай на съпруга си, че бих искал строго да контролира Анхег — продължи той. — Анхег е прекрасен, но понякога е малко неустойчив. Родар е по-стабилен. Кажи му, че това, което искам на юг, е заблуда за отклоняване на вниманието, а не сериозна война. Понякога алорните се ентусиазират прекалено.