— Ще му кажа — обеща Порен. — Кога тръгвате?
— Нека да оставим това загадка.
Старият мъж отново погледна към стените в царската стая.
— Поне тази нощ ще останете, нали?
— Как бихме могли да откажем? — попита Силк заядливо.
Кралица Порен го изгледа продължително.
— Мисля, че трябва да ти го кажа — рече тя много тихо. — Майка ти е тук.
Лицето на Силк пребледня.
— Тук? В двореца?
Кралицата кимна.
— Тя е в западното крило. Дадох й апартамента до градината, която тя толкова много обича.
Ръцете на Силк започнаха видимо да треперят и лицето му беше като изпепелено.
— От колко време е тук? — попита той напрегнато.
— От няколко седмици. Дойде, преди да се роди бебето.
— Как е тя?
— Все така — нежното гласче на кралицата заглъхна от тъга. — Ще трябва да я видиш.
Силк дълбоко пое дъх и изпъна рамене. А лицето му все още беше като поразено.
— Няма как да го избегна — каза той почти на себе си. — Ще трябва да го преживея. Ще ме извините ли?
— Разбира се.
Той се обърна и излезе от стаята с мрачно изражение.
— Той не обича ли майка си?
— Много я обича — отвърна кралицата. — И заради това му е толкова трудно. Тя е сляпа, за щастие.
— За щастие ли?
— Преди двадесет години имаше чума в западна Драсния — обясни Порен. — Беше ужасна болест и оставяше отвратителни белези по лицата на оцелелите. Майката на принц Келдар беше една от най-красивите жени в Драсния. Ние скрихме истината от нея. Тя не осъзнава колко е обезобразена — или поне ние така си мислим. Срещите между Келдар и майка му са сърцераздирателни. По гласа му не може да се открие и намек от това, което вижда, но очите му… — тя млъкна. — Понякога си мисля, че заради това той стои надалече от Драсния — добави тя.
После си върна деловития вид.
— Ще позвъня за вечерята — каза тя — и за нещо за пиене. Келдар обикновено има нужда да пие след срещите с майка си.
Мина повече от час, преди Силк да се върне. Веднага започна да пие. Пиеше освирепяло, като човек, който иска да изпадне в безсъзнание, колкото е възможно по-бързо.
На Гарион тази вечер му беше страшно неудобно. Царица Порен се грижеше за малкия си син дори когато бдително наблюдаваше Силк. Белгарат стоеше безмълвно на стола си, а Силк продължаваше да пие. Най-накрая, като се престори, че е много изморен, Гарион отиде да си легне.
До този момент той не си беше дал сметка колко много е зависел от Силк през тази година и половина, откакто го познава. Язвителният хумор и голямата самоувереност на малкия драснианец с лице на невестулка винаги го караха да му се доверява. Силк определено беше особняк. Той беше напрегнато човече, но неизменното му чувство за хумор и бързият му ум ги бяха измъквали от много неприятни ситуации. Сега обаче нямаше и следа от смеха и остроумието, дребният човек беше на ръба на нервен срив.
Ужасяващата среща, към която отиваха, сега изглеждаше още по-рискована. Въпреки че Силк едва ли би могъл да му помогне, когато се изправи срещу Торак, Гарион разчиташе на приятеля си да го подкрепя през ужасните дни преди срещата. Сега дори това малко успокоение изчезна. Не можеше да заспи и се въртеше в леглото с часове. Най-накрая, към полунощ, той стана, наметна си мантията и се промъкна по чорапи, за да види дали приятелят му си е легнал.
Силк все още пиеше. Още седеше на същия стол. Чашата му незабелязано се беше разляла, а той беше подпрял главата си с ръце, лактите му киснеха в локва бира. Недалече, с неразгадаемо изражение на лицето, седеше изморената, руса кралица на Драсния. Докато Гарион гледаше от вратата, приглушен звук дойде откъм мястото, където седеше Силк. Внимателно, почти с нежност, царица Порен стана, приближи се до масата, хвана с ръце главата на Силк и я притисна към себе си. С отчаян плач Силк се сгуши в нея, хлипайки силно като наранено дете.
Над треперещата глава на Силк кралица Порен погледна към Гарион. Изразът на лицето й ясно показваше, че е наясно какво чувства Силк към нея. По лицето й беше изписано отчаяно състрадание към човека, когото обичаше — но не по начина, по който той би искал. А заедно с това, и дълбоко съчувствие за страданието, което му беше причинила срещата с майка му.